| Article Index |
|---|
| Европейска нощ на учените 2026 |
| Новини |
| Програма |
| Конкурси |
| Кабинети по любопитство |
| Изложби |
| Списания |
| Контакти |
| All Pages |
КАБИНЕТИ ПО ЛЮБОПИТСТВО
16.00 - 22.00
К-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Европейски щанд
РИМ СОФИЯ, ПЛОЩАД БАНСКИ 1.
Единен център за иновации на БАН представя: инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация
Модератори: д-р Даниела Леви, Владимир Огнянова, Мария Алексиева, Йово Маков, Теодора Сотирова, Радостина Халачева, д-р Марин Пандев
Enterprise Europe Network (EENPower, договор № 101212949, SMP-COSME-2024-EEN, най-голямата европейска мрежа в подкрепа на МСП и научноизследователски организации за устойчивост, иновации, дигитализация, интернационализация, технологичен трансфер, комерсиализация и достъп до финансиране;
Innovation Vocational Excellence and Sustainability in Tech (INVESTech), договор № 101143958, ERASMUS-EDU-2023-PEX-COVE за създаване на транснационална платформа за центрове за професионални постижения (CoVE) в областта на ИКТ в Словакия, Гърция, България, Кипър и Литва
Building Outstanding Opportunities for Science and Talent (BOOST), договор № 101217321, HORIZON-WIDERA-2024-TALENTS-03-01, подобряване на научноизследователския и иновационен капацитет в разширяващите се страни (Widening Countries) за насърчаване на сътрудничеството между академичния сектор и бизнеса;
Researchers in the Knowledge Triangle (K-TRIO), договор № 101305404, HORIZON-MSCA-2025-CITIZENS-01-01, Европейска нощ на учените – инициатива за популяризиране на науката и научните разработки и подкрепа за изграждане на връзка образование-наука-бизнес.
Представяне на спин-оф, стартъп и ученически компании.
16.00 - 22.00
К-TRIO ЗА ДЕЦА: Кабинети по любопитство
РИМ СОФИЯ, ПЛОЩАД БАНСКИ 1
Образователни програми за деца“
Представяне на проект „Археология за деца“
Демонстрационният щанд ще представи проекта “Археология за деца” на Националния археологически институт с музей при БАН, финансиран по Национална програма “Образование с наука 4” на МОН. Демонстрацията цели да представи на широката публика програмите за деца на НАИМ-БАН и да запали интереса на децата към науката археология и културно-историческото наследство на страната.
Дейности:
Представяне на програмите за деца на НАИМ-БАН, които се провеждат през учебната година, както и на лятната школа “Приключения в музея”;
Какво е археология - игра с въпроси;
Игри и играчки в древността – представяне на игрите и играчките, с които децата са се забавлявали през Античността и Средновековието;
Фантастични същества и как да ги познаем – запознаване с някои от най-популярните митични същества, които можем да открием сред експонатите в Музея, оцветяване на маски на митични същества;
Настолна игра “Пътешествие в праисторията”;
Рисуване на мотиви от керамични съдове;
Изработване на праисторическа глинена фигурка;
Загадъчни знаци – писмеността през вековете, разшифроване на текст;
Модератори:
д-р Наталия Иванова, д-р Калоян Праматаров,
д-р Жени Василева, д-р Яна Димитрова-Тасева
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките
„Антарктически микросвят“
Представяне на проект „Биотехнологичен подход за получаване на биологично-активни молекули от антарктически дрожди“
Дейности:
Под формата на разкази и демонстрации ще се:
✔ демонстрират живи картини от антарктически дрожди в стъклени петриеви панички;
✔ прожектира видео за антарктическите местообитания на микроорганизмите;
✔ презентира снимков материал за 34-та Българска Антарктическа Експедиция и достигането на български екипи до различни антарктически острови за вземане на проби;
✔ презентира снимков материал от специализираната лаборатория в пловдивския филиал на ИМикБ-БАН, с показване на възможностите на лабораторията за биотехнологични изследвания;
✔ ще се наблюдават антарктически микроорганизми под микроскоп.
Демонстрацията показва, че науката не е сложно нещо и може да се използва и за забавление;
Демонстрацията запознава посетителите на Европейската нощ на учените с новите и слабо проучени антарктически дрожди, техните възможни местообитания в Антарктика, както и екстремните условия при които те живеят.
Посетителите могат да си изградят представа за местообитанията на уникалните микроорганизми в Антактика и за възможностите на българската експедиция да работи в екстремните условия на терен. Те ще бъдат запознати и с възможностите на лабораторията в Пловдив за биотехнологична работа.
Най-малките представители на обществото ни ще имат възможност да надникнат в непознатия микросвят и ще открият интересни и разнообразни клетки на невидимите с просто око микроорганизми-дрожди.
Модератор:
гл. ас. д-р Снежана Русинова-Видева
Институт по микробиология при Българска академия на науките
„Електрохимия за чиста енергия“
Интерактивна зона на Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ (ИЕЕС-БАН), предоставяща пряко запознаване с иновативни енергийни технологии и системи, обект на научноизследователските разработки на учените от ИЕЕС-БАН.
Участието на ИЕЕС-БАН ще допринесе за повишаване на интереса на хора от различни възрасти към разработването на химико-технологични решения за устойчива енергетика, ще популяризира научни постижения на института и ще укрепи връзката между научната общност и обществото чрез интерактивно и образователно преживяване
Занимателни и образователни демонстрации и експерименти за:
- познати и непознати видове батерии и супуркондензатори
- водна електролиза
- демонстрационен модел „Зелен енергиен цикъл с водород“
- моделни водородни коли-играчки
Нагледни печатни и видео информационни материали за:
- рециклиране на батерии
- зелен водороден цикъл и водородната енергетика
- проекти на ИЕЕС и Център за компетентност “ХИТМОБИЛ”
Модератори:
гл.ас. д-р Миглена Славова, гл.ас. д-р Емилия Младенова, гл.ас. д-р Любомир Сосеров, инж. Дина Иванова
Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ при Българска академия на науките
„Що е то инженерна химия и химична технология“
Посетителите на Европейската нощ на учените 2026 г. ще присъстват на демонстрации на химични реакции свързани с тяхното практическо приложение в бита и технологиите.
Демонстрациите целят да покажат връзката на химични реакции, които се срещат в бита и ежедневието, за да се онагледи тяхната връзка с практическото им значение в хранително-вкусовата промишленост, фармацията, екологията и получаването на енергия.
Дейности:
- Качествени реакции в пламък за разпознаване на някои често срещани метали в природата и бита;
- Получаване на рН индикатор от природни продукти;
- Разтваряне на яйчена черупка в оцет; - Получаване на ароматни екстракти от природни продукти (лайка; лавандула; лимон; портокал);
- Дестилация на алкохол от ферментирали продукти;
- Получаване на сапун от мазнини;
- Почистващи препарати и защо не бива да ги смесваме;
Модератор:
гл. ас. д-р Апостол Апостолов
Институт по инженерна химия при Българска академия на науките
„Пътешествие в Института по молекулярна биология на БАН“
Спирка 1: Аз под микроскопа: Моите оцветени клетки
Какво ще правим: Вземете натривка от устната си лигавица и я оцветете със специфични лабораторни бои, за да визуализирате ядрото на собствените си клетки! Ще можете да видите и видео със светещи митохондрии – енергийните централи на клетката.
Спирка 2: Голямото делене (Постижение на световно ниво!)
Какво ще правим: Наблюдавайте под микроскоп трайни препарати от човешки клетки, които се делят. Ще видите и наше видео с проследяване на всички хромозоми по време на деленето – научно постижение на учените от ИМБ, публикувано на корицата на престижно международно научно списание.
Спирка 3: ДНК под прицел: Опасно ли е увреждането?
Какво ще правим: Наблюдавайте микроскопски препарати на клетки с увредена ДНК (приличащи на комети с опашки) и видео, показващо в реално време как клетките възстановяват ДНК след увреждане с лазер.
Спирка 4: Дигитални ловци на лекарства (In Silico дизайн)
Какво ще правим: Чрез компютърно моделиране ще видите как суперкомпютрите проектират молекули за разработването на нови лекарства.
Спирка 5: Молекулярни детективи: Генетичен код на болестите
Какво ще правим: Впуснете се в детективска мисия за откриване на генетични маркери и мутации и разберете как учените разпознават промените в ДНК, свързани с различни заболявания.
Допълнителни демонстрации: Ще покажем 3D макети на ДНК и хроматин, чрез които ще научите каква е тяхната структура и как генетичната информация е организирана и компактно опакована в клетъчното ядро.
Фото-кът
На нашия щанд ви очаква специален голям постер за снимки. Сложете главата си в изрязаното лице на учен и запечатайте момента! Покажете на всички, че науката е забавна, споделена и достъпна за любопитните умове!
Модератори:
гл. ас. д-р Шазие Юсеин-Мяшкова, гл. ас. д-р Анелия Иванова, гл. ас. д-р Александър Атемин
„XR и интерактивни технологии: „Гората на Питагор“
Целта е едновременно развитие на дигитална компетентност, математическа компетентност, основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, компетентност за културна осведоменост и изява чрез работа с модели на фрактал „Дървото на Питагор“ при използване на XR и интерактивни технологии.
Дейности:
Ще се демонстрират компютърни модели и добавена реалност, използвани за създаване на художествени произведения от изложбата „Гората на Питагор“. Ще се осигури възможност на участниците за създаване на художествени произведения по темата, при използване на различни технологии. Някои от ресурсите могат да се използват на адреси:
https://cabinet.bg/content/bg/html/d13240.html
https://www.geogebra.org/m/egj3nfft
https://www.geogebra.org/m/qpdhxjyz
https://www.geogebra.org/m/am5nwsnx
https://www.geogebra.org/m/s95tjqrp
Модератори:
доц. д-р Неда Чехларова (Институт по роботика на Българска академия на науките), гл. ас. д-р Даниела Леви (Единен център за иновации на Българска академия на науките), Койя Чехларова; Институт по математика и информатика на Българска академия на науките
„История на сеизмологията“
Представяне на проект „Разчитане на земетресенията от миналото: демонстрация на автентичен механичен сеизмограф“
Щандът предлага пътешествие в историята на сеизмологията. Ще бъде представен запазен автентичен механичен сеизмограф, заедно с оригинални исторически хартиени ленти с реално регистрирани сеизмични сигнали.
Демонстрация на разчитане на сеизмограма – разпознаване на различните видове сеизмични вълни (P и S вълни) върху оригинални исторически ленти.
Дейности:
1. Подробно показване на устройството на стария сеизмограф.
2. Разглеждане на оригиналните хартиени ленти.
3. Обучение на най-малките откриватели как да откриват „началото“ на земетресението, как да различават различните вълни и как се измерва продължителността на труса.
4. Раздаване на отрязъци, като сувенир от Европейска нощ на учените 2026 г.
Модератор:
доц. д-р Пламена Райкова - Цанкова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките
„Приложение на дистанционни методи за комплексна дигитализация на земната повърхност, геоморфоложки изследвания и геопространствени анализи“
Представяне на съвременни безпилотни летателни системи (БЛС), оборудвани със специализирани сензори и иновативна мобилна система за наземно 3D картографиране (SLAM скенер), за придобиване на геопространствени данни с висока разделителна способност.
Представяне на нови технологии за събиране на геопространствени данни чрез БЛС и наземно лазерно сканиране, както и на генерираните от тях готови продукти – облаци от точки, цифрови модели на терена и на повърхността, 3D модели на реални обекти, ортофотомозайки и карти на вегетационни индекси.
Модератори:
доц. д-р инж. Дейвис Динков, доц. д-р Атанас Китев, д-р Десислава Христова-Петрова
Национален институт по Геофизика, Геодезия и География на Българска академия на науките
„Образователните програми на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН)“
Националният етнографски музей е водеща институция, която предлага специализирани образователни програми, провеждани в музейна среда. Те са структурирани в пет основни направления: „Календарни празници и обичаи“, „Тематични образователни програми“, „Програми към временни изложби“, „Лятна школа в НЕМ“ и „Виртуални преживявания“. По време на събитието ще бъдат показани и най-новите издания на музея – учебни помагала, научнопопулярни книги и брошури. Всички програми и издания са съобразени с различни възрастови групи и нива на подготовка и се използват активно в обучението на ученици и студенти.
Основната цел е да се представят в детайли образователните програми, които се осъществяват в Образователния център на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН). Ще бъдат показани както вече утвърдените инициативи, така и най-новите разработки, насочени към различни възрастови групи.
Източници на финансиране: Национална програма „Образование с наука“; Програма „Култура“ на Столична община
Модератор:
Мария Боянова, уредник и музеен педагог
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
„Неозойски растителни фосили“
Представяне на проект „Неозойската флора на България: състав, структура, палеоекологичен анализ, климатични промени и археоботаника“
Ще бъдат представени на аудиторията растителни фосили с възраст от 35 млн. до 5 млн. години.
Целта е да се запознаят посетителите с основни понятия в палеоботаниката, с различните типове растителни фосили и значението на резултатите от изследването на растителните фосили.
Дейности: Беседа, демонстрация на обработка на растителен фосил, подарък за най-любознателните посетители – част от растителен фосил.
Модератор:
доц. д-р Владимир Бозуков
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките
Какво ни разказва водата?
От планктона до пеликаните – как учените разкриват тайните на водните екосистеми
Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Ви кани да станете изследователи за една вечер!
Описание: Знаете ли, че с помощта на водорасли, миди, растения, насекоми и риби учените могат да разберат дали една река или езеро е чисто и здраво? Всеки от тези организми е като естествен индикатор, който разказва какво се случва във водата. По време на събитието ще научите как учените от ИБЕИ – БАН участват в „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (2020-2027) LTER-BG и Националната програма за мониторинг на повърхностните води на България и как техните изследвания помагат за опазването на реките, езерата и язовирите в България. Също така, ще ви разкажем за езерото Сребърна, една от най-ценните влажни зони в България. От 1955 г. насам езерото е естествена лаборатория, в която учените наблюдават как се променят водата, растенията, животните и техните местообитания. Тези изследвания продължават и до днес и са част от Българската мрежа за дългосрочни екологични изследвания, която помага да разберем как климатът и човешката дейност влияят върху природните местообитания във времето.
Какво ще видите?
Истинско оборудване, използвано при теренни изследвания.
- Как се измерват температурата, кислородът, прозрачността и други важни показатели на водата.
- Как учените събират проби от водорасли, водни растения, безгръбначни животни и риби.
- Как различните организми показват дали водата е чиста или замърсена.
- Любопитни факти за обитателите на българските реки и езера.
Стани учен за един ден!
Посетителите ще могат да:
- разгледат под микроскоп малки водни организми;
- опитат да разпознаят различни видове риби, растения и безгръбначни;
- научат как се определя екологичното състояние на водните екосистеми;
- разберат защо опазването на чистите води е важно за хората, животните и природата.
- участват в интерактивна викторина "Води, пеликани, тръстики, хора"!
Ела и открий как природата сама разкрива състоянието на водата!
Източници на финансиране: LTER-BG: Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ), 2020-2027 г., координирана от Министерство на образованието и науката на Република България, ИАОС, МОСВ, Басейнови Дирекции
Модератори:
гл. ас. д-р Невена Иванова, гл. ас. д-р Цветелина Ишева, д-р Кремена Гочева
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките
Геология отблизо: науката за Земята, природните ресурси и геоложкото минало
Какво представлява науката геология? Какво знаем за скалите и минералите, които срещаме в природата?
Как се образуват полезните изкопаеми и къде намират приложение в нашето ежедневие?
Какво представляват фосилите и какво ни разказват за отминалите геоложки епохи?
Какво включва професията на геолога?
Как геоложкият чук, джобната лупа, компасът и геоложката карта помагат за разчитането на геоложката история на Земята?
Отговорите на тези и много други въпроси, свързани с впечатляващия свят на геологията ще намерите на щанда на Геологическия институт.
Посетителите ще имат възможност да се запознаят с многообразните приложения на геологията и нейното значение за развитието на всички области на бита, икономиката, съвременните технологии и опазването на околната среда. На щанда ще бъдат представени реални геоложки образци и материали – минерали, фосили, скали, руди, както и най-често използваните инструменти, свързани с практическото им изучаване.
Щандът цели да популяризира науките за Земята за широката общественост както и да запознае посетителите с дейностите на Геологическия институт по Национална програма “Образование с наука”.
Модератори:
геол. Милена Вецева, гл. ас. д-р Християна Георгиева, ас. Радослав Калчев
Институт по геология на Българска академия на науките
16.00 - 22.00
К-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Кабинети по любопитство
РИМ СОФИЯ, ПЛОЩАД БАНСКИ 1
„Иновативна методология за интегриране на асистиращи технологии в логопедичната терапия при деца и подрастващи“, акроним ATlog
Представяне на проект
Ще бъде представен роботът Фурхат – най-напредналият към момента разговорен социален робот, който може да се интегрира с разговорен ИИ, базиран на големи езикови модели. Ще бъдат представени интерактивни сценарии с виртуална реалност и с роботи Фурхат и НАО. Посетителите на Европейската нощ на учените ще имат възможност да се запознаят с потенциала на роботите в специалното и в масово образование и като асистиращи технологии в терапията на деца и подрастващи.
Дейности: Представяне на проект, на роботи и демонстрация на сценарии
Модератори:
проф. д-р Анна Лекова и д-р Анна Андреева
Институт по роботика на Българска академия на науките
„Прототип на роботизирана протеза на ръка“
Ще бъде представен иновативен лабораторен прототип на роботизирана протеза на ръка, разработен от докторант Йото Йотов, от секция „Мехатронни био/технологични системи“ към ИР-БАН. В прототипа са интегрирани миоелектрични сигнали (EMG) и гласови команди като допълващи се методи за управление. Системата служи като експериментална платформа за разработка на алгоритми за разпознаване на жестове, мултимодално управление и сензорна обратна връзка, като намира приложение в областта на асистивната роботика и вградените системи.
Протезната ръка притежава 6 степени на свобода (6 DOF), реализирани чрез индивидуално задвижване на всеки пръст и една степен на свобода в китката. Системата включва пет пръста и китка, което позволява изпълнение на базови движения, близки до тези на човешката ръка. Системата включва модул за гласово разпознаване (Voice Recognition Module V3), който позволява управление чрез гласови команди. Управлението чрез EMG се реализира посредством Myo Armband, който регистрира мускулната активност на потребителя и предава данните безжично чрез Bluetooth Low Energy (BLE) към микроконтролера. Получените сигнали се обработват и класифицират, като се преобразуват в управляващи команди за движение на протезата.
Дейности: Демонстрация на прототип на роботизирана протеза на ръка
Модератор:
докторант Йото Йотов
Институт по роботика на Българска академия на науките
„3D принтирани роботи и алгоритми за движение в сложна среда“
Представяне на проект „Изследване на роботи и алгоритми за работа в сложна среда“
Ще бъде представен 3D принтиран модел на роботизирана хуманоидна ръка изградена на модулен принцип, която ще може да бъде разгледана от посетителите. Ще бъдат представени 3D принтирани роботи, алгоритми за управление на мобилни роботи в среда с препятствия и алгоритми за управление на редундантни роботи в среда с препятствия.
Дейности: Демонстрации с роботи, представяне на проект
Модератори:
проф. д-р Иван Чавдаров, инж. Георги Дренски и Станислав Йочев
Институт по роботика на Българска академия на науките
„Център за върхови постижения по Информатика и ИКТ“
Лаборатория по 3D дигитализация и микроструктурен анализ
Определяща за успешната работа на Центъра е изградената най-съвременна инфраструктура за цифрова трансформация.
На демонстрационния щанд, Лабораторията ще представи виртуална реалност изградена с използване на най-съвременни средства за тримерна дигитализация и микроструктурен анализ.
Настоящият етап на ЦВП е финансиран от ПНИИДИД по Договор № BG16RFPR002-1.014-0018-C01 съфинансиран от ЕС.
Модератор:
проф. д-р Иван Георгиев
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките
„Науката, която вижда“
Представяне на проект “VIBraTE - лаборатория по невротехнологии”
Дейности:
Първата демонстрация е посветена на технологията за проследяване на погледа (eye-tracking). Посетителите ще видят видео на хора, следящи обект с очи и ще могат да се запознаят отблизо с очила за eye-tracking - устройство, което записва и анализира движенията на очите.
Втората демонстрация показва видео наблюдение на микрочастици, които изглеждат като снежинки в нощта. Те следват потоците в течност, но не са прозрачни като нея, а флуоресцират. Гледайки ги с микроскоп, ние съдим за свойствата на тази течност.
Ще има възможност да се наблюдават микрочастици – бели, с различна яркост, на тъмен фон, движещи се надолу, в течност:
- Движат се надолу, но не заради гравитация, а заради дифузия и вътрешните потоци в течността.
- С различна яркост са, защото ги гледаме през микроскоп и някои са по-близо до фокуса от други.
- А защо изобщо светят – защото се осветяват със светлина от лазер, която ги кара да флуоресцират.
Експериментът цели да покаже принцип за изследване на среда (в този случай течност), проследявайки тези частици – в зависимост от тяхното движение можем да съдим за свойствата на средата.
Модератори:
ас. Теодор Вакарелски, Григори Матеин
Институт по Информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките
„Роботи изследват Черно море“
Представяне на проект „BulArgo“
Ще бъде представено приложението на програмата Арго в Черно море. На щанда ще бъде изложен Арго буй и ще се представи филм за морските изследвания. Ще се представят и материали от Европейския консорциум за научна инфраструктура Евро-Арго и участието на България в него.
Демонстрацията цели запознаване на посетителите със световната програма Арго, европейския ѝ компонент Евро-Арго и националната програма БулАрго. Ще се наблегне на значението на програмата Арго за изследване на климата и състоянието на световния океан и българския принос към нея.
Дейности: Демонстрация на Арго буй, прожекция на филми за морски изследвания и предоставяне на материали за програмата Арго.
Модератори:
проф. д-р Атанас Палазов, инж. Ивелин Петков, инж. Александър Василев Институт по Океанология на Българска академия на науките
„Системата за прогноза на химическото време (замърсяването на въздуха) в България и три града – София, Пловдив и Варна“
С демонстрацията се цели запознаване и популяризиране на системата и дейностите в института на по-голяма група от хора, с въпроси свързвани с качеството на въздуха и околната среда върху човешкото здраве.
Дейности: Интерактивно представяне в интернет среда на системата и събеседване със заинтересованите лица.
Модератор:
проф. д-р Георги Гаджев
Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География на Българска академия на науките
„Модели на ромските градски гетоизирани структури в България“
Проектът представя резултатите от първото национално географско изследване на ромските градски гетоизирани структури в България. В рамките на изследването е създадена уникална геопространствена база данни, обхващаща всички идентифицирани ромски квартали в страната, съдържаща информация за тяхното местоположение, пространствени характеристики, жилищни условия, инфраструктура, достъп до образование, здравеопазване, зелени площи и други показатели.
По време на събитието посетителите ще могат чрез мултимедийна презентация да се запознаят с най-важните резултати от изследването, включително карти, снимки, пространствени анализи и визуализации. Желаещите ще имат възможност да разгледат и разработената интерактивна геопространствена база данни и да научат как съвременните ГИС технологии подпомагат научните изследвания и вземането на решения в областта на градското развитие.
Какво се цели с изследванията?
Изследването има за цел да анализира пространствените модели на ромските градски квартали в България, да идентифицира основните фактори, които влияят върху процесите на пространствена сегрегация, и да предложи научно обоснована информация в подкрепа на политиките за социално приобщаване, устойчиво градско развитие и подобряване качеството на живот.
Проектът демонстрира как географията, географските информационни системи (GIS) и пространствените анализи могат да бъдат използвани за решаване на значими обществени проблеми.
Източници на финансиране
Начин на представянето
По време на представянето ще бъде излъчвана мултимедийна презентация с карти, снимки, графики и пространствени визуализации, представящи основните резултати от изследването. Посетителите ще могат да разгледат разработената геопространствена база данни на ромските квартали в България, да научат как се създават цифрови карти и как географските информационни системи подпомагат научните изследвания и разработването на политики за устойчиво градско развитие. Това ще направи представянето не само информативно, но и интерактивно, като ще покаже на широката публика как научните изследвания могат да се превърнат в практически инструмент за разбиране и решаване на реални обществени проблеми.
Фонд „Научни изследвания“
Проект КП-06-ПН65/7 „Пространствени модели на ромските гетоизирани градски структури в България“
Модератори:
проф. д-р Надежда Илиева, доц. д-р Борис Казаков, доц. д-р Десислава Вараджакова, доц. д-р Велимира Стоянова, Десислава Полеганова, Марина Райкова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките
„Да открием България чрез науката: съвременната География на България“
„География на България“ е съвременна научна монография, разработена от екип водещи учени. Тя представя най-новите научни знания за природата, населението, селищната мрежа, икономиката, регионалното развитие и съвременните пространствени процеси в България.
По време на събитието посетителите ще могат чрез мултимедийна презентация да се запознаят с интересни карти, тематични илюстрации и научни резултати, които показват разнообразието на природната и социално-икономическата география на страната. Ще бъде представена и самата монография, като желаещите ще могат да разгледат нейното съдържание и използваните съвременни картографски и геоинформационни методи.
Какво се цели с изследванията?
Монографията има за цел да представи актуална и научно обоснована картина на географията на България, като обедини знанията за природната среда, населението, икономическото развитие и регионалните различия. Изследването подпомага по-доброто разбиране на пространствените процеси, които определят развитието на страната, и показва как географската наука може да допринесе за устойчивото развитие, регионалното планиране и решаването на съвременни обществени предизвикателства.
Начин на представянето:
По време на представянето ще бъде излъчвана мултимедийна презентация с карти, снимки, диаграми и тематични визуализации, които представят най-интересните резултати от монографията. Посетителите ще могат да разгледат изданието, да научат как съвременната географска наука изследва природните и обществените процеси в България и как географските карти и пространствените анализи подпомагат разбирането на промените в околната среда, населението и регионалното развитие.
Това представяне ще даде възможност на широката публика да се запознае с географията на България по достъпен, визуален и интерактивен начин, като покаже как научните изследвания могат да бъдат полезни за образованието, планирането и устойчивото развитие на страната.
Модератор:
проф. д-р Надежда Илиева
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките
„Институт за исторически изследвания - БАН“
Представяне на института и неговата дейност
Целта на подготвяния щанд е да представи дейността на Института за исторически изследвания. На него ще бъдат изложени исторически изследвания, както и периодичните издания на института в опит да бъде визуализирана работата на историците, които се занимават с разнообразни исторически извори за миналото на страната ни. Ще бъде предоставена информация и за проекти, в които участва института и техните резултати.
Ще бъдат изложени монографии, сборници и списания, в които се публикуват водещи резултати в историческата наука.
Дейности:
Представяне на изданията на института и изнасяне на лекции и презентации на историческа тематика.
Модератори:
доц. д-р Алека Стрезова, гл. ас. д-р Боряна Антонова-Голева, гл. ас. д-р Джени Иванова, гл. ас. д-р Константин Голев, гл. ас. д-р Александър Златанов.
Институт за исторически изследвания на Българска академия на науките
„Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век.
Социокултурни аспекти“
Проектът „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“ е разположен в широкото интердисциплинарно поле на антропологията на детството, което налага комбинирането на традиционни за обществените и хуманитарни науки методи и подходи на изследване като сравнително историческия или компаративен подход, със специфични за социалната антропология и етнология подходи като биографичния подход, който чрез интервюта и анкети ще покаже идентификацията на децата с образите, промоцирани в медиите като модели на поведение. Рефлексивният подход към издирените и събрани по метода на устната история лични свидетелства ще послужи като средство за допълнение и верификация на систематизираните архивни материали. Представянето на резултатите от проекта предвижда използването на съвременни интерактивни и иновативни методи на адаптиране и презентиране, които да ангажират интереса и вниманието на децата като специфична аудитория.
Сайт на проекта:
www.bgchildhood.com/;
www.facebook.com/bgchildhood/
Какво се цели с изследванията: Проучване, систематизиране и анализ на наличните архивни източници на информация, свързани с българския периодичен печат в рамките на ХХ в., които отразяват обществените ценности и нагласи спрямо децата и детството.
Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“, договор № КП- 06-М85/3 от 05.12.2024 г.
Модератор:
гл. ас. д-р Радина Илиева
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките
„Софийският съсед, комшията от Германия. Kонтраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации“
Проектът е насочен към проучване на придобилия особена актуалност през последните години у нас процес на миграция от градска към селска среда. Тези контраурбанизационни процеси увличат няколко групи население: българи от страната и чужбина с или без „корени“ в конкретното населено място и чужденци, предимно от европейски страни, но не само. Във фокуса на изследователския интерес са както причините и мотивите, стоящи зад тези процеси, така и техните социални, културни, икономически и екологични измерения и въздействие им върху местните общности.
Какво се цели с изследванията?
Целта на проекта е да проучи и анализира формите и механизмите на взаимодействие (в социален, културен и икономически аспект) между новодошли (българи и чужденци) и местни в селска среда в България и влиянието му върху възприятията и начина на живот на всяка от страните. В този смисъл, проучването следва да отговори на няколко основни изследователски въпроси: Какви са случаите на директно взаимодействие между страните? Какви са предпоставките и нагласите на всяка от страните за усвояване и приемане на „новото“ и „различното“, както и предаване на знания и практики, присъщи за собствената култура и начин на живот? Как се съвместяват различни културни възприятия на всекидневно ниво в рамките на селището? До каква степен всяка от групите и отделни техни членове са склонни на компромиси в разнообразна/разнообразяваща се селска среда? Какви са предпоставките за противоречия и конфликти? Какви са стратегиите и механизмите за преодоляването на възникнали конфликтни ситуации?
Източници на финансиране
Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-Н70/10 от 13.12.2022 г.).
Модератори:
гл.ас. д-р Десислава Пилева, гл. ас. д-р Ивайло Марков
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей на Българска академия на науките
Изложбата „Звездното небе – митология и наука” в НЕМ
Изложбата предлага вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Тя събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Временната експозиция разкрива от една страна старите, традиционни вярвания и представи на българите за небесните обекти и явления. От друга – съвременните научни открития, обясняващи тяхната същност, зараждане и развитие. Нещо повече – в изложбата се описва и визуализира устрема на България към космическото пространство. Към изложбата има издаден и богато илюстриран, двуезичен едноименен албум-каталог.
Какво се цели с изследванията?
Изложбата и съпътстващите я мероприятия са насочени към всички социални и възрастови групи, проявяващи интерес както към астрономията и нейното място в съвременността, така и към българското нематериално и материално културно наследство. Избраният интердисциплинарен подход на експониране позволява широкоспектърен обхват на посетители.
Задачата на едноименния албум-каталог, от своя страна, като по-траен и лесен за съхранение и използване продукт, е да остави устойчива във времето следа по представената в него тема. . Нарочно търсен ефект е възможността за привличане на различни профили читатели – както интересуващи се от космически технологии, така и такива с интерес към митовете, традиционните народни практики и вярвания. Изданието е на български и английски език
Източници на финансиране?
Министерство на културата, фондация „Еврика“, частни спонсори и дарители.
Модератор:
гл. ас. д-р Илия Вълев,
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките
България: исторически контекст и съвременни измерения“
През 2026 г. ще се навършат 40 години от Чернобилската авария (26 април 1986 г.). Тя е класически пример за предизвикано от човека бедствие, което демонстрира сложността на комбинацията от многопластовите политически, културни, социални, икономически и други фактори. Проектът обединява мултидисциплинарен екип, включващ етнолози, социолози, психолози и медицински специалисти по бедствия и аварии, които ще изследват социокултурните последици от Чернобилската ядрена авария в България както в исторически, така и в съвременен контекст. Базовата организация на проекта е Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН.
Какво се цели с изследванията?
Екипът ще следва принципите на етичност, прозрачност, публичност, достъпност и приложимост, за да създаде устойчиви научни резултати, полезни за обществото. Чрез комбиниране на различни научни перспективи, проектът ще предостави ценни лични разкази, както и препоръки за справяне с подобни кризи в бъдеще.
Сайт на проекта:
www.chernobylbg.com
www.facebook.com/BgChernobyl
Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-Н95/15.
Модератор:
гл. ас. д-р Стамен Кънев
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Темa: „Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи“
Темата за спорта е съществена за голяма част от обществото, а различните изследователски перспективи привличат все повече представители на научната общност. Проектът е с важно национално значение поради потенциала си да утвърди социалната значимост на спорта като основа за здраво и устойчиво общество, способно да отговори на предизвикателствата на съвремието.
Какво се цели с изследванията? Основна цел на проекта е да покаже обществената значимост на спорта чрез неговите интегративни възможности и приносът му за балансираното функциониране на социалните процеси в България. Проектът цели да илюстрира, обобщи и структурира начините, по които голяма част от маргиналните и уязвими групи в обществото могат да бъдат интегрирани и приобщени чрез спорта. Той може да допринесе за разрешаване на проблеми, свързани с адаптацията и интеграцията им и за преодоляване и/или намаляване на неравнопоставеностите в българското общество.
Сайт на проекта: www.bgsportintegration.com
Източници на финансиране:
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН - договор №КП-06-Н75/14, с базова организация ИЕФЕМ-БАН, събира учени от БАН, СУ и НСА
Модератор:
доц. д-р Ива Кюркчиева
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
„Доброволчеството в България – история, каузи и препоръки (Heroes)“
Доброволчеството е спонтанно или преднамерено действие за предоставяне на услуга извън трудовите и служебни правоотношения за кауза, която подкрепя обществото, извършвана по собствен избор и без възнаграждение. То е основно средство за оказване на помощ на ближния, на човека в нужда, на обществото като цяло. В днешното време на военни конфликти, увеличаване честотата и мащабите на природните бедствия, принудена миграция, социална бедност и различни видове неравнопоставеност, доброволчеството е актуална и значима дейност.
В тази връзка, проектът „Доброволчеството в България – история, каузи и препоръки (Heroes) финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (КП-06-Н80/10 – 15.12.2023 г.) цели да проследи историческото развитие на доброволчеството, неговите политически, икономически, социални и културни аспекти както и влиянието му в българското общество
Какво се цели с изследванията?
Проучването ще се спре на мотивацията, реципрочността и солидарността при включването в доброволчески каузи; рационалния, емоционалния или религиозния избор на доброволческата работа. Екипът на проекта се е насочил към анализиране на следните научни проблеми: доброволчеството в рамките на различните локални, етнически и религиозни общности в България; възрастови и джендър специфики на доброволчеството в България; доброволчеството в/и и е/имиграция; доброволчеството и качеството на живот на локалните общности; изграждане на общността на доброволците в България (виртуална, въобразена или реална); социалните ефекти на доброволчеството върху идентичностните политики на доброволците; супранационални идентификации на доброволците и участието им в международни акции.
Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“. договор № КП-06-Н80/10
Модератор:
доц. д-р Мила Маева
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН
"Растения с характер: Хищни, чудати и уханни"
„Растения с характер: Хищни, чудати и уханни“ е увлекателна среща с невероятния свят на растенията, които изненадват, впечатляват и понякога дори плашат. Впуснете се в едно необикновено зелено приключение, което ще преобърне представите ви за растителния свят! Ботаническата градина на БАН отваря вратите си за „Нощ на учените“, за да ви срещне отблизо с най-големите ексцентрици на природата – растенията с истински „характер“. По време на събитието ще разбулим тайните на три невероятни растителни групи:
- Хищните – безмилостни ловци, които улавят насекоми с хитрост.
- Чудатите – ботанически куриози с причудливи форми и неочаквано поведение.
- Уханните – майстори на ароматите, които привличат, отблъскват или лекуват.
През забавни примери, любопитни факти и достъпно представяне публиката ще открие, че растенията не са „тихи“ и еднообразни, а имат свои удивителни стратегии за оцеляване, привличане и защита. Събитието е подходящо за всички любознателни посетители, които искат да видят природата по нов и вълнуващ начин.
Модератори:
проф. д-р Светлана Николова, Диана Венкова
Ботаническа градина на Българската академия на науките
"Plants with Character: Carnivorous, Peculiar, and Fragrant"
Представяне на дейността на Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛ СЕНЕИ) - Българска академия на науките
На щанда, който ЦЛ СЕНЕИ организира, посетителите на Европейска нощ на учените ще имат възможност да наблюдават демонстрация на фонтан със слънчев фотоелемент, активиран с изкуствено осветление. Демонстрацията цели да представи как фотоелемент генерира ток.
Дейности: ЦЛ СЕНЕИ провежда изследвания и разработки в областта на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Разработват се на нови функционални материали и технологични процеси с приложение при фотоволтаичното и фототермично преобразуване на слънчевата енергия. Лабораторията разполага с модерна апаратура за тестване и окачествяване на фотоволтаични модули. Осъществява се експертна дейност в областта на проектиране и мониторинг на фотоволтаични централи и динамично управление на системи за съхранение на енергия. Научно-изследователската дейност на ЦЛ СЕНЕИ – БАН е с изключително висока обществена, икономическа и стратегическа актуалност в контекста на строгите изисквания на Европейския зелен пакт (European Green Deal) за постигане на въглеродна неутралност.
Модератори:
доц. д-р Максим Ганчев, инж. Симеон Топалски
Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛ СЕНЕИ) - Българска академия на науките
Представяне на дейностите на проект ФОКУС чрез виртуална и аугментирана реалност
Ще представим проект ФОКУС чрез 3D визуализация на ваксаджийско сандъче и касов апарат, която разказва историята на улица „Пиротска“, както и възможностите, които предоставят едни smart очила. Съвместно ще представим възможностите на новите технологии за развитието на GLAM институциите, както и ще дадем възможност на посетителите да се докоснат до тях и да получат ново изживяване и опит в музея.
На щанда ще бъдат представени информационни материали на проекта, както и ще бъдат демонстрирани нови технологии.
На 26 септември, ИМИ заедно с ИИКТ ще участва в pop up музей на открито на ул. Пиротска. като част от Градския фестивал „Човекът и улицата“.
Модератор:
Теодора Гандова











