Article Index
Европейска нощ на учените 2026
Новини
Програма
Конкурси
Кабинети по любопитство
Изложби
Списания
Контакти
All Pages

Нощта на учените – и проекта К-ТРИО

Цели

Проектът “Изследователи в триъгълника на знанието” (K-TRIO) се стреми основно да приближи учените и тяхната работа до широката общественост и по този начин да се увеличи осведомеността на хората за научните дейности и постижения, както и ефектът им върху ежедневния живот. Това от своя страна трябва да привлече и мотивира повече млади таланти към стремеж за научна кариера. По-конкретно в дългосрочен план се цели насърчаване на интереса на младите към т. нар. STEM & Art (или добавянето на изкуство към СТЕМ образованието) за подхранване на нова култура на творчество, научно любопитство, иновативен дух и отговорност към опазването на околната среда, както и повишаване на обществената готовност за ангажиране в гражданската наука, отворената наука и отворените иновации. С това биха се подобрили възможностите на изследователите да взаимодействат с деца и студенти и да се включват в дейности на гражданската наука заедно с тях. Ще се повиши репутацията и популярността на изследователските екипи и организации и техният принос за икономическото и регионално развитие. Така обществеността ще бъде далеч по-наясно с това какво се случва с образованието, научните изследвания и иновациите като основни двигатели на знанието, с огромно въздействие върху ежедневието и работата на гражданите и върху устойчивото бъдеще. Ще се повиши и общественото разбиране за политиките и програмите на Европейския съюз, със специален акцент върху бъдещето на европейското научноизследователско пространство, устойчивото възстановяване и зелената и цифровата трансформация.

Организация

Като координатор на K-TRIO, Софийският университет “Св. Климент Охридски” още от 2006 г. включи новосъздадената мрежа EURAXESS България в първата Европейска нощ на учените, проведена у нас. Оттогава университетът организира общо 14 издания на Нощта на учените, като с времето привлече и нови партньори от сферата на образованието, научните изследвания и индустрията. Всички тези партньори си сътрудничат с голям брой национални или регионални заинтересовани страни и са ангажирали още над 30 асоциирани или подкрепящи партньори, като Министерството на образованието и науката и неговите регионални управления на образованието – общини, училища, НПО и др. Партньорите на K-TRIO покриват всички административни райони на България и си сътрудничат с Гюргево (Румъния) и Тараклия (Молдова).
Събитията от Нощта на учените ще се организират в поне 15 града и 22 училища, а в хода им ще бъдат подкрепени дебатите с учителите за новите компетенции относно зелените и дигиталните трансформации и изграждането на нови таланти за бъдещи изследвания и иновации. Ще има отворени врати на лаборатории, музеи и училища, дискусионни клубове, лекции и научни семинари. Публиката ще бъде включена в дебатите за приноса на проучванията и нововъведенията, за зеления и цифров преход на икономиката, за пробивните иновации и научните постижения в Европа и България. Проектът ще създаде по-добро разбиране за това как научната и развойна дейност допринася за благосъстоянието на хората и устойчивото развитие и ще подчертае общите европейски усилия за преодоляване на глобалните предизвикателства, изграждане на зелена икономика и цифров единен пазар, интелигентни градове, интелигентни фабрики и пълноценно възползване от чистите технологии, Интернет на нещата (IoT), изкуствения интелект, големите бази данни и изчисленията в облак. Ще бъде подчертана и ролята на всичко това в разрешаването на съвременни кризи като тази с COVID-19.

Мерки и методология за координация и подкрепа

Проектът K-TRIO стъпва върху дейността на партньорите и уроците, научени от предишните издания на Европейската нощ на учените; обратната връзка и статистическите данни, получени през 2020 и 2021 г.; както и насоките от страна на членовете на консорциума от EURAXESS и Enterprise Europe Network. През последните две години всички партньори се изправиха пред предизвикателствата на COVID-19 и организирането на Европейската нощ на учените в онлайн или хибриден формат. Добрата стратегия за извънредни ситуации помогна всички да бъдат подготвени навреме с голямо разнообразие от видеоклипове и дигитални материали. Цифровият формат на Европейската нощ на учените през 2020 и 2021 г. поради пандемията създаде големи предизвикателства за всички организатори, но също така предостави нови възможности за преодоляване на времевите и пространствени бариери с помощта на дигиталните средства. Участваха много български изследователи от други страни, а голямата колекция от онлайн материали продължи да привлича обществения интерес още дълго време след приключването на събитията. Положителната страна беше, че по време на тази безпрецедентна глобална криза медиите поставиха много изследователи и иноватори в светлината на прожекторите и хората разбраха, че изследванията и иновациите са в основата на справянето с пандемията и възстановяването на света след това.

 

 

НОВИНИ

 

Покана за участие в Кръгла маса на тема „"Пътят на научния пробив до успешна реализация", 25 септември 2026 г., 11.30 часа, ЕЦИ-БАН, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 26Б

Уважаеми колеги,

Екипът на Европейска нощ на учените (K-TRIO) към Единния център за иновации на БАН има удоволствието да покани учени, предприемачи и заинтересовани лица за участие в Кръгла маса на тема "Пътят на научния пробив до успешна реализация", която ще се проведе на 25 септември 2026 г., от 11.30 часа, в залата на ЕЦИ-БАН.

Целта на кръглата маса е да проследи развитието от възникването на научната идея и създаването на ново знание до разработването на прототип, превръщането му в иновация и успешното му внедряване в практиката. В рамките на дискусията ще бъдат разгледани възможностите и предизвикателствата пред реализацията на научните резултати, ролята на сътрудничеството между учени, образователни институции, бизнеса и инвеститорите, както и значението на финансирането, интелектуалната собственост, технологичния трансфер и комерсиализацията на научни резултати.

Участието в кръглата маса ще даде възможност за обмен на знания, опит и добри практики, за установяване на нови контакти и партньорства и за по-добро разбиране на механизмите за превръщане на научните разработки в устойчиви решения с практическо приложение. Очаква се дискусията да доведе до формулиране на конкретни препоръки за оптимизиране на процеса от научния пробив до успешната реализация и за насърчаване на предприемачеството в науката и подкрепа за бъдещите иноватори.

За участие е необходимо да бъде направена регистрация на адреса по-долу, за по-лесна комуникация с участниците и изпращане на материали:

https://forms.gle/5FH5JWixyhLBGF8M9

Събитието се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network България при Единния център за иновации на БАН.

 

Европейска нощ на учените 2026 кани малки и големи да се докоснат до науката в „Кабинети по любопитство“

Археология, антарктически микросвят, електрохимия, инженерна химия, геология, математика, 3D модели и дигитални технологии оживяват в специалните научни щандове на Европейската нощ на учените 2026.

На 25 и 26 септември 2026 г. Европейската нощ на учените кани деца, семейства и всички любознателни посетители на среща с науката в специално подготвените „Кабинети по любопитство“. Те ще превърнат научното знание в преживяване чрез демонстрации, експерименти, образци, игри, разговори с изследователи и интерактивни занимания. В тях учени от Българската академия на науките ще представят своите изследвания и разработки по достъпен и увлекателен начин.

Посетителите ще могат да преминат през тематични щандове, които превръщат науката в преживяване – с демонстрации, образци, разговори и любопитни факти от различни научни области.

„Кабинетите по любопитство“ ще предложат срещи и с теми, свързани с иновации, технологии, трансфер на знания, предприемачество и връзката между наука, образование и бизнес, заложени в проекта K-TRIO и съпътстващите инициативи на организаторите. Така посетителите няма просто да разглеждат щандове, а ще откриват как научните идеи се превръщат в реални решения с принос за обществото и регионалното развитие.

Събитието е подходящо както за деца с неизчерпаемо въображение, така и за възрастни с вкус към новото знание. Това е покана да влезете в науката не като в учебник, а като в пространство за открития, експерименти и вдъхновение.

От древни загадки до 3D светове: „Кабинетите по любопитство“ отварят науката за малки и големи

Как са играли децата в Античността, как работи водородната енергия, какво разкриват минералите и как дигиталните технологии превръщат знанието в интерактивно преживяване?

На 25 септември от 16:00 до 22:00 ч. в Регионалния исторически музей – София, пл. „Бански“ №1, програмата включва: K-TRIO ЗА ДЕЦА: Кабинети по любопитство, К-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Наука с принос за обществото и регионалното развитие, K-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Кабинети по любопитство и много други дейности, като част от Европейската нощ на учените 2026 в София.

В археологическия кабинет децата ще открият какво е археология чрез игра с въпроси, ще научат повече за игрите и играчките в Античността и Средновековието, ще разпознават фантастични същества, ще оцветяват маски, ще се включат в настолната игра „Пътешествие в праисторията“, ще рисуват мотиви от керамични съдове, ще изработват праисторическа глинена фигурка и ще разшифроват загадъчни знаци и писменост през вековете.

В „Антарктически микросвят“ посетителите ще наблюдават антарктически микроорганизми под микроскоп, ще видят живи картини от антарктически дрожди в стъклени петриеви панички, ще гледат видео за местообитанията на микроорганизмите и ще се запознаят със снимков материал от 34-тата Българска антарктическа експедиция и възможностите на специализираната лаборатория за биотехнологични изследвания.

В интерактивната зона „Електрохимия за чиста енергия“ публиката ще се срещне с познати и непознати видове батерии и суперкондензатори, с демонстрации на водна електролиза, с модела „Зелен енергиен цикъл с водород“ и с водородни коли-играчки, както и с теми, свързани с рециклиране на батерии и водородна енергетика.

В кабинета „Що е то инженерна химия и химична технология“ ще има атрактивни демонстрации с практическо приложение в бита и технологиите – качествени реакции в пламък за разпознаване на метали, получаване на рН индикатор от природни продукти, разтваряне на яйчена черупка в оцет, ароматни екстракти от лайка, лавандула, лимон и портокал и др.

Сред акцентите са още геоложки образци и научни обяснения за минералите, скалите и процесите, които оформят Земята, както и математически и технологични представяния, които свързват науката с визуалното мислене и новите форми на учене.

От алгоритъма до изкуствения интелект – открийте как технологиите превръщат любопитството в нови възможности! Компютърни модели, добавена и виртуална реалност, дигитални образователни ресурси и интерактивни предизвикателства за деца и възрастни. Елате и вижте как дигиталните технологии се срещат с историята, културното наследство и визуализацията. Публиката ще може да види как ИКТ се превръща в мост между науката, образованието и достъпа до културно наследство чрез съвременни дигитални среди.

Математика, изкуство и добавена реалност

Може ли математиката да се превърне в изкуство? В „Питагорова гора“ компютърни модели и технологии за добавена реалност ще покажат как научните идеи могат да създават визуални.

„Кабинетите по любопитство“ са създадени за деца и възрастни, които искат да учат чрез игра, експеримент и среща с истински учени. От древни загадки и химични реакции до водородни технологии, микросвят и 3D визуализации, това е покана да преживеете науката отблизо и да откриете колко вълнуваща, достъпна и вдъхновяваща може да бъде тя.

Очакваме ви на Европейската нощ на учените 2026 – там, където любопитството води до открития!

Кога: 25 септември 2026 г., 16:00–22:00 ч.
Къде: Регионален исторически музей – София, пл. „Бански“

26 септември 2026 г. – допълнителни инициативи и кабинети за деца и възрастни според програмата.

Ела, виж, попитай, експериментирай! Науката започва с любопитство.

Събитието се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network България към Единния център за иновации на БАН.

Заповядайте!

Програма: ТУК

 

Уважаеми колеги,

Enterprise Europe Network България при Единния център за иновации на БАН и Клъстер възобновяеми енергийни източници имат удоволствието да поканят учени, предприемачи и заинтересовани лица от Българска академия на науките за участие в обучение на тема „Основи на интелектуалната собственост и бизнес планирането за изследователи и предприемачи“, което ще се проведе на 22.07.2026 г., от 13.30 часа, в залата на ЕЦИ-БАН.

Целта на обучението е да представи основни знания и практически насоки в областта на интелектуалната собственост и бизнес планирането, които са от съществено значение за развитието на научни идеи, иновативни разработки и предприемачески инициативи.

Обучението се организира и във връзка с предоставените от Единния център за иновации на БАН награди на финалистите в конкурса „Най-добър младежки стартъп в България 2026“.

В рамките на обучението д-р Фани Колева ще изнесе лекция на тема основи на интелектуалната собственост, като представи основните видове обекти на интелектуална собственост и тяхното значение за защитата и управлението на научни резултати, иновации и творчески продукти. Акцент ще бъде поставен върху практическото значение на интелектуалната собственост за изследователи и предприемачи в процеса на разработване и реализиране на нови идеи.

Д-р Даниела Леви и инж. Деян Дойков ще представят основите на бизнес планирането и подготовката на бизнес план, като ще запознаят участниците с ключовите елементи при структурирането на бизнес идея, планирането на дейности, определянето на целеви пазари и разработването на устойчива концепция за развитие. Внимание ще бъде отделено на практическите аспекти при подготовката на бизнес план като инструмент за представяне, управление и развитие на иновативни проекти и предприемачески начинания.

Познаването на интелектуалната собственост и уменията за бизнес планиране са важна част от процеса на превръщане на научните резултати и иновативните идеи в устойчиви решения с практическо приложение. Те дават възможност за по-добра защита, по-ефективно управление и по-успешно развитие на проекти с потенциал за реализация.

За участие е необходимо да бъде направена регистрация на адреса по-долу, за по-лесна комуникация с участниците и изпращане на материали:

https://forms.gle/TgiDq81xouSBg4xz7

Събитието се организира с подкрепата на Европейска нощ на учените (K-TRIO) към Единния център за иновации на БАН.

Приложение: Програма

 

Уважаеми колеги,

Enterprise Europe Network България при Единния център за иновации на БАН и Българска стопанска камара имат удоволствието да поканят учени, предприемачи и заинтересовани лица от Българска академия на науките за участие в обучение на тема „Възможности за изследователи и предприемачи: международно сътрудничество чрез Enterprise Europe Network и финансиране по European Innovation Council. Изграждане на интердисциплинарни екипи“, което ще се проведе на 15.07.2026 г., от 13.30 часа, в залата на ЕЦИ-БАН.

Целта на обучението е да представи възможности и инструменти за международно сътрудничество, финансиране на научни изследвания и иновации и изграждане на интердисциплинарни екипи.

Обучението се организира и във връзка с предоставените от Единния център за иновации на БАН награди на финалистите в конкурса „Най-добър младежки стартъп в България 2026“.

В рамките на обучението ще бъде представен Кариерният център към Центъра за обучение на БАН „От любопитството към откритията: Възможности за докторантура и кариерна подкрепа в БАН“. Участниците ще имат възможност да се запознаят с разнообразните възможности за научно развитие и докторантури, които Българската академия на науките предлага на младите изследователи, какви са реалните ползи от докторантурата днес и как Кариерният център към ЦО-БАН ви подкрепя по пътя към успешна научна реализация.

д-р Даниела Леви ще представи европейската информационно-консултантска мрежа Enterprise Europe Network с глобален обхват, която подпомага научноизследователските организации и малките и средни предприятия (МСП), както и платформата на РП „Хоризонт Европа“, като ключови инструменти за насърчаване на международното сътрудничество, изграждането на партньорства и участието в съвместни европейски проекти и инициативи. Акцент ще бъде поставен върху възможностите за намиране на партньори, обмен на опит и достъп до актуална информация, свързана с европейското финансиране и научноизследователската дейност.

Г-жа Христина Каспарян ще представи възможностите, които European Innovation Council предоставя за подкрепа на иновативни идеи, технологии и научноизследователски разработки с висок потенциал. Участниците ще бъдат запознати с основните насоки за финансиране и с възможностите за развитие на проекти от етапа на научната идея до нейното приложение и пазарна реализация.

Проектното финансиране на научни изследвания е важна инвестиция, която стимулира научния напредък и създава условия за развитие на нови технологии, методи и продукти. То предоставя на учените и иноваторите възможност да развиват своите идеи и да ги превръщат в решения с практическо приложение и обществена полза.

За участие е необходимо да бъде направена регистрация на адреса по-долу, за по-лесна комуникация с участниците и изпращане на материали:

https://forms.gle/j9tWbXMdmZfWMyVZ8

Събитието се организира с подкрепата на Европейска нощ на учените (K-TRIO) към Единния център за иновации на БАН.

Приложение: Покана

Приложение: Програма

 

Уважаеми колеги,

Единният център за иновации на БАН има удоволстивето да ви покани за участие в тазгодишното издание на Европейската нощ на учените (K-TRIO), което ще се проведе на 25 септември (петък), в Централната сграда на Регионалния исторически музей София, от 16:00 до 22:00 ч.

Европейската нощ на учените е ежегодна европейска инициатива, която всяка година се провежда едновременно в около 300 града в цяла Европа и по света. В България тя се реализира от консорциум с координатор СУ „Свети Климент Охридски“, а Единният център за иновации на БАН е партньор в организацията на събитието.

Бихте могли да вземете участие с:

• - Представяне на разработки / прототипи и / или атрактивни опити на демонстрационен щанд;
• - Участие с постери, демонстриращи работата и резултатите от успешно изпълнени проекти или в процес на изпълнение (финансирани по РП Хоризонт Европа, ПВУ и др.) – размерите на постерите ще бъдат уточнени допълнително;
• - Представяне на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност, с цел да се повиши видимостта на дейностите, които се изпълняват и услугите предназначени за индустрията и бизнеса.

Европейска нощ на учените (K-TRIO) е инициатива, която едновременно популяризира работата на учените пред обществото и привлича вниманието на подрастващите и младите хора към науката, научните изследвания и научната кариера.

В приложение са бланките за необходимата информация, за участие в ЕНУ 2026 г.

Срокове:
09.07.2026 г. – краен срок за подаване на заявки за участие с щандове и / или постери;
28.08.2026 г. – краен срок за предаване на постерите за печат, при желание ЕЦИ да ги отпечата;

Моля да изпращате предложенията и лицата за контакт на имейла на Единния център за иновации на БАН Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. , в срок до 09.07.2026 г. За контакти и допълнителна информация: д-р Даниела Леви, Единен център за иновации на БАН, телефон: 02 / 971 47 23.

Събитието се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network Bulgaria при Единен център за иновации на БАН.

Приложения:
1. Бланка за заявяване на участие с технология, органзииране на щанд;
2. Бланка за заявяване на участие с постер.

 

 

 

За шести път Форумът „Наука за бизнес“ събра на едно място учени и предприемачи

Над 170 представители на научни институции, браншови бизнес организации и фирми се включиха във Форума „Наука за бизнес“, който се проведе днес (16 юни 2026 г.) в Интер Експо Център София. Събитието беше организирано от Българската академия на науките (БАН), Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), с подкрепата на Единен център за иновации на БАН и се проведе за шести пореден път.

След пет успешни издания, Форумът „Наука за бизнес“ се превърна в ключов фактор за иновации, технологичен напредък и икономическо развитие. В България, както и в много други страни, симбиозата между наука и бизнес става все по-значима за стимулиране на научноизследователската дейност и за създаване на нови продукти и услуги.

По време на събитието бяха представени технологични решения, услуги и проекти на Българска академия на науките, насочени към индустрията, както и добри практики за сътрудничество.

Приветствия към участниците във форума поднесоха президентът на Република България Илиана Йотова, зам.-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Атанас Мазнев, зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева и изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков.В рамките на проявата бе обособена експо зона, на която с индивидуални щандове научноизследователските институти на Академията представиха последните си разработки, подходящи за реализация в бизнес процесите.

При откриването на форума изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков подчерта, че комерсиализацията на научния продукт дава добавена стойност за обществото, затова връзката между наука и бизнес е от изключително значение за повишаването на конкурентоспособността и успешното развитие на икономиката.

„Днешният форум събира на едно място хората, които създават знанието, а знанието се превръща в икономика. Срещата на бизнеса и науката е партньорство, което дава добри резултати. В свят на ускорени технологични промени жизнено важно е партньорството между бизнес и наука – това е диалог, който води до промяна на цели отрасли. Богатството се създава там, където знанието среща предприемаческия дух“, каза в приветствието си президентът Илиана Йотова. „Истинската стойност на научните постижения се разгръща, когато достига до хората – до предприятията и до пазара. Бизнесът не трябва да разглежда научните изследвания като на един далечен, академичен свят. Най-успешните компании в Европа са тези, които инвестират в знания, в иновации и в партньорства с научните институции. България не трябва да бъде само пазар на чужди технологии – България има всички възможности и предимства да създава високи технологии. ЕС отделя милиарди евро за изследвания и иновации, защото икономическото лидерство вече не се измерва само с производствени мощности, а с интелектуален потенциал, с патенти и с възможността да създаваш решения за днешния свят. Трябва да признаем, че българската държава е в огромен дълг към своите учени – тази сфера остава хронично недофинансирана от десетилетия, а съвременната приложна наука изисква модерни технологии, високотехнологично оборудване и конкурентни условия на труд. Затова искам изрично да благодаря на българските учени за тяхната отдаденост и призвание. Българската наука е конкурентоспособна! Днешният форум има важна мисия – да направи тези достижения видими за бизнеса“, каза още президентът на Република България. Илиана Йотова бе категорична, че „науката не е разход, а инвестиция, която определя бъдещето на нашето общество“.

Според Атанас Мазнев - зам.-министър на иновациите и дигиталната трансформация, „промяната се случва, само когато между лабораторията и пазара има изграден мост. България има потенциал да бъде създател на технологии, а не само потребител. Нашата цел е да създадем условия, при които всяка добра идея да стигне до пазара. Големите научни открития променят света, само когато има изградена и силна екосистема.“

„Бизнесът не може да бъде конкурентоспособен, ако не залага на последните иновации, а науката не може и не трябва да бъде изолирана от икономиката“, категоричен бе акад. Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката. Според него, „хората от науката и бизнеса трябва да говорят един и същи език и това е езикът на развитието“.

„Най-трудният път, за да стане едно наше откритие реалност, е пътят от лабораторията до пазара. Това е един проблем, която е трудно преодолим. Държавата не подпомага достатъчно този етап от иновацията. Министерството на иновациите заедно с МОН трябва да намерят повече начини за подкрепа на бизнеса, а бизнесът трябва да има повече доверие в българските учени“, каза от своя страна чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН, и подчерта, че в Единния център за иновации на БАН става симбиозата между бизнеса и науката.

Работната част на форума беше разделена на два тематични панела, а модератор на двата дискусионни панела беше Йонко Чуклев, член на УС на Българска стопанска камара, зам.-председател и член на УС Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARAi).

По време на първия панел бяха представени успешни проекти между отделни компании и научни институти към БАН:

• • Инж. Александър Чичеклиев – управител на „Братя Чичеклиеви“ ООД, представи сътрудничеството между управляваната от него компания и Института по роботика при БАН.
• • Радослав Андреев - продуктов мениджър в „Монбат“ АД, представи сътрудничеството на компанията с Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“.
• • Доц. д-р Николай Крушков - член на Борда на директорите на „Белла България“, говори за националния контекст на науката за индустрията.

Във втория панел екипите на БАН представиха научно-приложни технологии – проекти, търсещи партньорство с бизнеса:

• • Доц. д-р Ясен Паунски от Института по роботика „Свети апостол и евангелист Матей“ представи екологични роботи, захранвани с водородна горивна клетка
• • Ас. Теодор Вакарелски от Института по информационни и комуникационни технологии представи технология за разпознаване на емоции и разпознаване на хора чрез следене на очи (eye tracking)
• • Доц. д-р Пламен Николов от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ представи подобрен електролит за ванадиеви поточни батерии
• • Доц. д-р Галин Борисов от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ представи водороден генератор в пакетна конструкция от Zero – gap тип
• • Гл. ас. д-р инж. Евгений Ганев от Института по инженерна химия представи биотехнологично производство на водород от възобновяеми суровини.
• • Проф. д-р Димитринка Николова от Института по катализ представи Катализатори за пречистване на водород за приложение във водородни горивни клетки.
• • Проф. д-р Александър Караманов от Института по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи използване на неорганични техногенни отпадъци за получаване на нови строителни пено-керамики.
• • Гл. ас. д-р Илиян Джобов от Института по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи гранитоподобни облицовъчни синтеровани стъклокерамики от опасни промишлени отпадъци
• • Гл. ас. д-р Фейзим Ходжаоглу от Институт по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи нови облицовъчни керамики oт промишлени отпадъци с подобрени свойства.
• • Проф. д-р Светла Данова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ представи функционален прототип на биотична добавка на основата на продукти с висока остатъчна стойност от био и агро производства.
• • Гл. ас. д-р Десислава Будурова от Института по полимери представи биополимерен носител на природни акарициди.
• • Проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия представи улавяне на СО2 върху порести адсорбенти, получени от отпадъчни материали.
• • Проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия представи зелен синтез на адсорбенти с метални наночастици и приложение.
• • Доц. д-р инж. Димитър Колев от Института по инженерна химия представи метод и инсталация за пречистване на отпадни киселинни газове.
• • Ас. Петър Колев от Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ представи детекция на патогени/газове/пестициди, базирана на биосензорна технология.

Във финалната част на форума се проведоха двустранни срещи и нетуъркинг. Участниците в събитието имаха възможност да се запознаят по-отблизо с научните институти при БАН:

• • Институтът по роботика "Св. Ап. и Ев. Матей" представи възможностите в услуга на бизнеса на своя Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска – Quasar“. Беше направена и демонстрация на екологичен колаборативен робот, захранван със зелен водород - Проект H2Cobot.
• • Чрез видео материали, макети и виртуална реалност Институтът по информационни и комуникационни технологии представи своя Център за върхови постижения по Информатика и ИКТ. Беше направена и демонстрация на софтуер за идентификация на хора и разпознаване на хора.
• • Институтът по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски” представи Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“, както и два от актуалните си проекти: Проект BG-RRP-2.011-0048 „Подобрен електролит за ванадиеви поточни батерии“; Проект BG-RRP-2.017-0027 „Водороден генератор в пакетна конструкция от Zero-Gap тип“.
• • Институтът по катализ представи катализатори за пречистване на водород като стъпка напред за нулеви емисии.
• • Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ представи иновативни разработки в сферата на зелените технологии: „Нови подходи за подбор и интегриране на БИОТИЦИ (про/пост и метабиотици) във функционални формули за хранителни добавки с висок биологичен потенциал на основата на агро и промишлени отпадъци“; „Получаване на биофунгициден препарат от отпадна биомаса: биотехнология за устойчиво екоземеделие“. Разработките са финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU.
• • Институтът по инженерна химия представя химични и биохимични технологии представи: Биотехнологично производство на водород от възобновяеми суровини; „Оползотворяване на отпадни продукти от агро и биопроизводства като източник на хранителни вещества“; „Деалкохолизация на вина чрез наномембранна филтрация“; „Метод и инсталация за пречистване на отпадни киселинни газове“.
• • Институтът по електроника „Акад. Емил Джаков“ представи лазерни методи за разработване на сензори и самопочистващи се повърхности.
• • Институтът по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представя прототипи и образци на нови строителни материали с подобрени свойства от неорганични индустриални отпадъци.
• • Институтът по органична химия с Център по фитохимия представи иновативни разработки в сферата на зелените технологии: Център за компетентност „Clean&Circle” – „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“; „Екологична технология за конверсия на отпадна биомаса до иновативен продукт (активен въглен) с широко приложение (ЕкоТехПродукт)“; Адсорбент за пречистване на води от полифлуоралкални съединения, тежки метали и пестициди. Въглеродни материали синтезирани от продукти от преработката на органични отпадъци - активни въглени с нанесени наночастици, колби с разтвори на PFAS, тежки метали и пестициди.
• • Институтът по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ представи биосензори за медицинска диагностика, контрол на околната среда качество на храни.
• • Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО)-БАН представи постигнатите резултати по ННП „Сигурност и отбрана“ (ННП СиО), европейските проекти на тема “European Resilience from Space“: VALORADA, Med-IREN, Regions4Climate, както и инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация на международно и национално ниво (проекта FIERCE за иновации за бизнеса, в подкрепа на двойния зелен и цифров преход).
• • Единният център за иновации на БАН представи инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация на международно и национално ниво, сред които:

• • - Enterprise Europe Network – най-голямата европейска мрежа в подкрепа на МСП и научноизследователски организации за устойчивост, иновации, дигитализация, интернационализация, технологичен трансфер, комерсиализация и достъп до финансиране;
  • - Надграждане на Единния център за иновации на БАН, финансиран по Механизма за възстановяване и устойчивост (NextGenerationEU);
  • - Innovation Vocational Excellence and Sustainability in Tech (INVESTech) – транснационална латформа за центрове за професионални постижения (CoVE) в областта на ИКТ в Словакия, Гърция, България, Кипър и Литва;
  • - Building Outstanding Opportunities for Science and Talent (BOOST) – проект за подобряване на научноизследователския и иновационен капацитет в разширяващите се страни (Widening Countries) за насърчаване на сътрудничеството между академичния сектор и бизнеса;
  • - Researchers in the Knowledge Triangle (K-TRIO), Европейска нощ на учените – инициатива за популяризиране на науката и научните разработки и подкрепа за изграждане на връзка образование-наука-бизнес.

Форумът се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network към Единния център за иновации на БАН и Европейска нощ на учените (K-TRIO).

 

Приложение: Електронна брошура на технологиите, представени по време на форума

 

Проведен Кабинет по любопитство XR и интерактивни технологии: „Гората на Питагор“

На 15 юни 2026 г., в Частна езикова гимназия „Проф. Иван Апостолов“ – гр. София, се проведе двучасово обучение с ученици от 8 клас, в часа по математика, за популяризиране работата на учените сред обществото, част от дейностите по проект Европейска нощ на учените K-TRIO (101305404).

Учениците изследваха фрактали „Дървото на Питагор“ с помощта на компютърни модели, достъпни във Виртуалния училищен кабинет по математика, разработван в ИМИ-БАН, както и със специално подготвени динамични ресурси в сайта на GeoGebra.

На всеки ученик беше осигурена възможност да създава художествени произведения с компютърни средства, при използване на помощни ресурси от темата на адрес:

https://cabinet.bg/content/bg/html/d13240.html
https://www.geogebra.org/m/egj3nfft
https://www.geogebra.org/m/qpdhxjyz
https://www.geogebra.org/m/am5nwsnx
https://www.geogebra.org/m/s95tjqrp

Обучаемите имаха възможност да моделират свой кадър на „Дървото на Питагор“, който визуализираха като снимка с добавена реалност, с помощта на мобилен телефон, в избран от тях сюжет.

По време на занятието беше представена интерактивната изложба „Гората на Питагор“, която бе разгледана с интерес от присъстващите. Произведенията от изложбата включваха добавена реалност (AR) върху всеки модел. За направата на файловете е използван специализиран софтуер GeoGebra, а за създаването на интерактивност - софтуер за добавената реалност Artivive.

Учениците имаха за задача да създадат на момента авторско произведение по темата с помощта на 3D писалка. Само един беше работил с такова устройство преди това.

По време на двучасовото занятие участниците имаха възможност да изследват готови фрактали на „Дървото на Питагор“; интерактивна изложба „Гората на Питагор“; както и да създават художествени произведения по темата, при използване на различни технологии – компютърни модели, добавена реалност, 3D принтиране.

Връзка към презентацията

Кабинетът се организира в рамките на Европейска нощ на учените 2026 (K-TRIO 101305404) към Единния център за иновации на БАН.

 

Покана за участие в Шесто издание на форума „Наука за бизнес“ с нетуъркинг, 16 юни 2026 г., зала „Витоша“, Интер Експо Център, гр. София

 

След пет успешни издания, форумът „Наука за бизнес“ се превърна в ключов фактор за иновации, технологичен напредък и икономическо развитие. В България, както и в много други страни, симбиозата между наука и бизнес става все по-значима за стимулиране на научноизследователската дейност и за създаване на нови продукти и услуги.

Шестото издание на форума „Наука за бизнес“ ще се проведе на 16 юни 2026 г. в зала „Витоша“, Интер Експо Център, гр. София.

Ползотворното партньорство между БАН и ИАНМСП през последните години осигури институционална подкрепа за задълбочаване на взаимодействието между науката и бизнеса и съдейства за повишаването на конкурентоспособността на МСП от една страна и ефективността на българската наука от друга. По време на събитието ще бъдат представени технологични решения, услуги и проекти на Българска академия на науките насочени към индустрията, както и добри практики за сътрудничество.

В рамките на проявата е обособена експо зона, на която, с индивидуални щандове, научноизследователските институти на Академията ще представят последните разработки с цел представителите на бизнеса да се запознаят с нови продукти и разработки и да се проведат двустранни срещи.

С настоящото имаме удоволствието да Ви поканим на Шестото издание на форума „Наука за бизнес“ с нетуъркинг.

При проявен интерес следва да бъде направена регистрация на профила на събитието на www.b2bconnect.bg, в срок до 11 юни 2026 г. Участието в събитието е безплатно.

Форумът се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network към Единния център за иновации на БАН и Европейска нощ на учените (K-TRIO).

Приложение: Проект на програма.

ПРОГРАМА

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2026: https://night.nauka.bg/nosht-2026/

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2026, София, РИМ-София и Триъгълна кула на Сердика: https://night.nauka.bg/nosht-2026/#c=sofia

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2026, София, ЦВП УНИТе - Кампус „Лозенец“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бул. „Джеймс Баучер“ 5Г: https://night.nauka.bg/nosht-2026/#c=sofia

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2026, София, Физически факултет – Кампус „Лозенец“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бул. „Джеймс Баучер“ 5: https://night.nauka.bg/nosht-2026/#c=sofia

ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2026, София, Център за компетентност “Clean & Circle” – Кампус „Лозенец“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бул. „Джеймс Баучер“ 5: https://night.nauka.bg/nosht-2026/#c=sofia

 

КОНКУРСИ

 

КАБИНЕТИ ПО ЛЮБОПИТСТВО

16.00 - 22.00

К-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Европейски щанд

РИМ СОФИЯ, ПЛОЩАД БАНСКИ 1.

Единен център за иновации на БАН представя: инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация
Модератори: д-р Даниела Леви, Владимир Огнянова, Мария Алексиева, Йово Маков, Теодора Сотирова, Радостина Халачева, д-р Марин Пандев

Enterprise Europe Network (EENPower, договор № 101212949, SMP-COSME-2024-EEN, най-голямата европейска мрежа в подкрепа на МСП и научноизследователски организации за устойчивост, иновации, дигитализация, интернационализация, технологичен трансфер, комерсиализация и достъп до финансиране;

Innovation Vocational Excellence and Sustainability in Tech (INVESTech), договор № 101143958, ERASMUS-EDU-2023-PEX-COVE за създаване на транснационална платформа за центрове за професионални постижения (CoVE) в областта на ИКТ в Словакия, Гърция, България, Кипър и Литва

Building Outstanding Opportunities for Science and Talent (BOOST), договор № 101217321, HORIZON-WIDERA-2024-TALENTS-03-01, подобряване на научноизследователския и иновационен капацитет в разширяващите се страни (Widening Countries) за насърчаване на сътрудничеството между академичния сектор и бизнеса;

Researchers in the Knowledge Triangle (K-TRIO), договор № 101305404, HORIZON-MSCA-2025-CITIZENS-01-01, Европейска нощ на учените – инициатива за популяризиране на науката и научните разработки и подкрепа за изграждане на връзка образование-наука-бизнес.

Представяне на спин-оф, стартъп и ученически компании.

 

16.00 - 22.00

К-TRIO ЗА ДЕЦА: Кабинети по любопитство

РИМ СОФИЯ, ПЛОЩАД БАНСКИ 1

Образователни програми за деца“
Представяне на проект „Археология за деца“

Демонстрационният щанд ще представи проекта “Археология за деца” на Националния археологически институт с музей при БАН, финансиран по Национална програма “Образование с наука 4” на МОН. Демонстрацията цели да представи на широката публика програмите за деца на НАИМ-БАН и да запали интереса на децата към науката археология и културно-историческото наследство на страната.

Дейности:
Представяне на програмите за деца на НАИМ-БАН, които се провеждат през учебната година, както и на лятната школа “Приключения в музея”;
Какво е археология - игра с въпроси;
Игри и играчки в древността – представяне на игрите и играчките, с които децата са се забавлявали през Античността и Средновековието;
Фантастични същества и как да ги познаем – запознаване с някои от най-популярните митични същества, които можем да открием сред експонатите в Музея, оцветяване на маски на митични същества;
Настолна игра “Пътешествие в праисторията”;
Рисуване на мотиви от керамични съдове;
Изработване на праисторическа глинена фигурка;
Загадъчни знаци – писмеността през вековете, разшифроване на текст;

Модератори:
д-р Наталия Иванова, д-р Калоян Праматаров,
д-р Жени Василева, д-р Яна Димитрова-Тасева
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките

„Антарктически микросвят“
Представяне на проект „Биотехнологичен подход за получаване на биологично-активни молекули от антарктически дрожди“

Дейности:
Под формата на разкази и демонстрации ще се:

✔ демонстрират живи картини от антарктически дрожди в стъклени петриеви панички;
✔ прожектира видео за антарктическите местообитания на микроорганизмите;
✔ презентира снимков материал за 34-та Българска Антарктическа Експедиция и достигането на български екипи до различни антарктически острови за вземане на проби;
✔ презентира снимков материал от специализираната лаборатория в пловдивския филиал на ИМикБ-БАН, с показване на възможностите на лабораторията за биотехнологични изследвания;
✔ ще се наблюдават антарктически микроорганизми под микроскоп.

Демонстрацията показва, че науката не е сложно нещо и може да се използва и за забавление;
Демонстрацията запознава посетителите на Европейската нощ на учените с новите и слабо проучени антарктически дрожди, техните възможни местообитания в Антарктика, както и екстремните условия при които те живеят.
Посетителите могат да си изградят представа за местообитанията на уникалните микроорганизми в Антактика и за възможностите на българската експедиция да работи в екстремните условия на терен. Те ще бъдат запознати и с възможностите на лабораторията в Пловдив за биотехнологична работа.

Най-малките представители на обществото ни ще имат възможност да надникнат в непознатия микросвят и ще открият интересни и разнообразни клетки на невидимите с просто око микроорганизми-дрожди.

Модератор:
гл. ас. д-р Снежана Русинова-Видева
Институт по микробиология при Българска академия на науките

 

„Електрохимия за чиста енергия“

Интерактивна зона на Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ (ИЕЕС-БАН), предоставяща пряко запознаване с иновативни енергийни технологии и системи, обект на научноизследователските разработки на учените от ИЕЕС-БАН.

Участието на ИЕЕС-БАН ще допринесе за повишаване на интереса на хора от различни възрасти към разработването на химико-технологични решения за устойчива енергетика, ще популяризира научни постижения на института и ще укрепи връзката между научната общност и обществото чрез интерактивно и образователно преживяване

Занимателни и образователни демонстрации и експерименти за:

- познати и непознати видове батерии и супуркондензатори
- водна електролиза
- демонстрационен модел „Зелен енергиен цикъл с водород“
- моделни водородни коли-играчки

Нагледни печатни и видео информационни материали за:

- рециклиране на батерии
- зелен водороден цикъл и водородната енергетика
- проекти на ИЕЕС и Център за компетентност “ХИТМОБИЛ”

Модератори:
гл.ас. д-р Миглена Славова, гл.ас. д-р Емилия Младенова, гл.ас. д-р Любомир Сосеров, инж. Дина Иванова
Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ при Българска академия на науките

 

„Що е то инженерна химия и химична технология“

Посетителите на Европейската нощ на учените 2026 г. ще присъстват на демонстрации на химични реакции свързани с тяхното практическо приложение в бита и технологиите.
Демонстрациите целят да покажат връзката на химични реакции, които се срещат в бита и ежедневието, за да се онагледи тяхната връзка с практическото им значение в хранително-вкусовата промишленост, фармацията, екологията и получаването на енергия.

Дейности:
- Качествени реакции в пламък за разпознаване на някои често срещани метали в природата и бита;
- Получаване на рН индикатор от природни продукти;
- Разтваряне на яйчена черупка в оцет; - Получаване на ароматни екстракти от природни продукти (лайка; лавандула; лимон; портокал);
- Дестилация на алкохол от ферментирали продукти;
- Получаване на сапун от мазнини;
- Почистващи препарати и защо не бива да ги смесваме;

Модератор:
гл. ас. д-р Апостол Апостолов
Институт по инженерна химия при Българска академия на науките

 

„Пътешествие в Института по молекулярна биология на БАН“

Спирка 1: Аз под микроскопа: Моите оцветени клетки
Какво ще правим: Вземете натривка от устната си лигавица и я оцветете със специфични лабораторни бои, за да визуализирате ядрото на собствените си клетки! Ще можете да видите и видео със светещи митохондрии – енергийните централи на клетката.

Спирка 2: Голямото делене (Постижение на световно ниво!)
Какво ще правим: Наблюдавайте под микроскоп трайни препарати от човешки клетки, които се делят. Ще видите и наше видео с проследяване на всички хромозоми по време на деленето – научно постижение на учените от ИМБ, публикувано на корицата на престижно международно научно списание.

Спирка 3: ДНК под прицел: Опасно ли е увреждането?
Какво ще правим: Наблюдавайте микроскопски препарати на клетки с увредена ДНК (приличащи на комети с опашки) и видео, показващо в реално време как клетките възстановяват ДНК след увреждане с лазер.

Спирка 4: Дигитални ловци на лекарства (In Silico дизайн)
Какво ще правим: Чрез компютърно моделиране ще видите как суперкомпютрите проектират молекули за разработването на нови лекарства.

Спирка 5: Молекулярни детективи: Генетичен код на болестите
Какво ще правим: Впуснете се в детективска мисия за откриване на генетични маркери и мутации и разберете как учените разпознават промените в ДНК, свързани с различни заболявания.

Допълнителни демонстрации: Ще покажем 3D макети на ДНК и хроматин, чрез които ще научите каква е тяхната структура и как генетичната информация е организирана и компактно опакована в клетъчното ядро.

Фото-кът
На нашия щанд ви очаква специален голям постер за снимки. Сложете главата си в изрязаното лице на учен и запечатайте момента! Покажете на всички, че науката е забавна, споделена и достъпна за любопитните умове!

Модератори:
гл. ас. д-р Шазие Юсеин-Мяшкова, гл. ас. д-р Анелия Иванова, гл. ас. д-р Александър Атемин

 

„XR и интерактивни технологии: „Гората на Питагор“

Целта е едновременно развитие на дигитална компетентност, математическа компетентност, основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, компетентност за културна осведоменост и изява чрез работа с модели на фрактал „Дървото на Питагор“ при използване на XR и интерактивни технологии.

Дейности:
Ще се демонстрират компютърни модели и добавена реалност, използвани за създаване на художествени произведения от изложбата „Гората на Питагор“. Ще се осигури възможност на участниците за създаване на художествени произведения по темата, при използване на различни технологии. Някои от ресурсите могат да се използват на адреси:

https://cabinet.bg/content/bg/html/d13240.html
https://www.geogebra.org/m/egj3nfft
https://www.geogebra.org/m/qpdhxjyz
https://www.geogebra.org/m/am5nwsnx
https://www.geogebra.org/m/s95tjqrp

Модератори:
доц. д-р Неда Чехларова (Институт по роботика на Българска академия на науките), гл. ас. д-р Даниела Леви (Единен център за иновации на Българска академия на науките), Койя Чехларова; Институт по математика и информатика на Българска академия на науките

 

„История на сеизмологията“
Представяне на проект „Разчитане на земетресенията от миналото: демонстрация на автентичен механичен сеизмограф“

Щандът предлага пътешествие в историята на сеизмологията. Ще бъде представен запазен автентичен механичен сеизмограф, заедно с оригинални исторически хартиени ленти с реално регистрирани сеизмични сигнали.

Демонстрация на разчитане на сеизмограма – разпознаване на различните видове сеизмични вълни (P и S вълни) върху оригинални исторически ленти.

Дейности:
1. Подробно показване на устройството на стария сеизмограф.
2. Разглеждане на оригиналните хартиени ленти.
3. Обучение на най-малките откриватели как да откриват „началото“ на земетресението, как да различават различните вълни и как се измерва продължителността на труса.
4. Раздаване на отрязъци, като сувенир от Европейска нощ на учените 2026 г.

Модератор:
доц. д-р Пламена Райкова - Цанкова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Приложение на дистанционни методи за комплексна дигитализация на земната повърхност, геоморфоложки изследвания и геопространствени анализи“

Представяне на съвременни безпилотни летателни системи (БЛС), оборудвани със специализирани сензори и иновативна мобилна система за наземно 3D картографиране (SLAM скенер), за придобиване на геопространствени данни с висока разделителна способност.

Представяне на нови технологии за събиране на геопространствени данни чрез БЛС и наземно лазерно сканиране, както и на генерираните от тях готови продукти – облаци от точки, цифрови модели на терена и на повърхността, 3D модели на реални обекти, ортофотомозайки и карти на вегетационни индекси.

Модератори:
доц. д-р инж. Дейвис Динков, доц. д-р Атанас Китев, д-р Десислава Христова-Петрова
Национален институт по Геофизика, Геодезия и География на Българска академия на науките

 

„Образователните програми на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН)“

Националният етнографски музей е водеща институция, която предлага специализирани образователни програми, провеждани в музейна среда. Те са структурирани в пет основни направления: „Календарни празници и обичаи“, „Тематични образователни програми“, „Програми към временни изложби“, „Лятна школа в НЕМ“ и „Виртуални преживявания“. По време на събитието ще бъдат показани и най-новите издания на музея – учебни помагала, научнопопулярни книги и брошури. Всички програми и издания са съобразени с различни възрастови групи и нива на подготовка и се използват активно в обучението на ученици и студенти.

Основната цел е да се представят в детайли образователните програми, които се осъществяват в Образователния център на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН). Ще бъдат показани както вече утвърдените инициативи, така и най-новите разработки, насочени към различни възрастови групи.

Източници на финансиране: Национална програма „Образование с наука“; Програма „Култура“ на Столична община

Модератор:
Мария Боянова, уредник и музеен педагог
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН

 

„Неозойски растителни фосили“

Представяне на проект „Неозойската флора на България: състав, структура, палеоекологичен анализ, климатични промени и археоботаника“

Ще бъдат представени на аудиторията растителни фосили с възраст от 35 млн. до 5 млн. години.
Целта е да се запознаят посетителите с основни понятия в палеоботаниката, с различните типове растителни фосили и значението на резултатите от изследването на растителните фосили.

Дейности: Беседа, демонстрация на обработка на растителен фосил, подарък за най-любознателните посетители – част от растителен фосил.

Модератор:
доц. д-р Владимир Бозуков
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

 

Какво ни разказва водата?

От планктона до пеликаните – как учените разкриват тайните на водните екосистеми

Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Ви кани да станете изследователи за една вечер!

Описание: Знаете ли, че с помощта на водорасли, миди, растения, насекоми и риби учените могат да разберат дали една река или езеро е чисто и здраво? Всеки от тези организми е като естествен индикатор, който разказва какво се случва във водата. По време на събитието ще научите как учените от ИБЕИ – БАН участват в „Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (2020-2027) LTER-BG и Националната програма за мониторинг на повърхностните води на България и как техните изследвания помагат за опазването на реките, езерата и язовирите в България. Също така, ще ви разкажем за езерото Сребърна, една от най-ценните влажни зони в България. От 1955 г. насам езерото е естествена лаборатория, в която учените наблюдават как се променят водата, растенията, животните и техните местообитания. Тези изследвания продължават и до днес и са част от Българската мрежа за дългосрочни екологични изследвания, която помага да разберем как климатът и човешката дейност влияят върху природните местообитания във времето.

Какво ще видите?

Истинско оборудване, използвано при теренни изследвания.
- Как се измерват температурата, кислородът, прозрачността и други важни показатели на водата.
- Как учените събират проби от водорасли, водни растения, безгръбначни животни и риби.
- Как различните организми показват дали водата е чиста или замърсена.
- Любопитни факти за обитателите на българските реки и езера.

Стани учен за един ден!

Посетителите ще могат да:
- разгледат под микроскоп малки водни организми;
- опитат да разпознаят различни видове риби, растения и безгръбначни;
- научат как се определя екологичното състояние на водните екосистеми;
- разберат защо опазването на чистите води е важно за хората, животните и природата.
- участват в интерактивна викторина "Води, пеликани, тръстики, хора"!

Ела и открий как природата сама разкрива състоянието на водата!

Източници на финансиране: LTER-BG: Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ), 2020-2027 г., координирана от Министерство на образованието и науката на Република България, ИАОС, МОСВ, Басейнови Дирекции

Модератори:
гл. ас. д-р Невена Иванова, гл. ас. д-р Цветелина Ишева, д-р Кремена Гочева
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

 

Геология отблизо: науката за Земята, природните ресурси и геоложкото минало

Какво представлява науката геология? Какво знаем за скалите и минералите, които срещаме в природата?

Как се образуват полезните изкопаеми и къде намират приложение в нашето ежедневие?

Какво представляват фосилите и какво ни разказват за отминалите геоложки епохи?

Какво включва професията на геолога?

Как геоложкият чук, джобната лупа, компасът и геоложката карта помагат за разчитането на геоложката история на Земята?

Отговорите на тези и много други въпроси, свързани с впечатляващия свят на геологията ще намерите на щанда на Геологическия институт.

Посетителите ще имат възможност да се запознаят с многообразните приложения на геологията и нейното значение за развитието на всички области на бита, икономиката, съвременните технологии и опазването на околната среда. На щанда ще бъдат представени реални геоложки образци и материали – минерали, фосили, скали, руди, както и най-често използваните инструменти, свързани с практическото им изучаване.

Щандът цели да популяризира науките за Земята за широката общественост както и да запознае посетителите с дейностите на Геологическия институт по Национална програма “Образование с наука”.

Модератори:
геол. Милена Вецева, гл. ас. д-р Християна Георгиева, ас. Радослав Калчев
Институт по геология на Българска академия на науките

 

16.00 - 22.00

К-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Кабинети по любопитство

РИМ СОФИЯ, ПЛОЩАД БАНСКИ 1

„Иновативна методология за интегриране на асистиращи технологии в логопедичната терапия при деца и подрастващи“, акроним ATlog

Представяне на проект
Ще бъде представен роботът Фурхат – най-напредналият към момента разговорен социален робот, който може да се интегрира с разговорен ИИ, базиран на големи езикови модели. Ще бъдат представени интерактивни сценарии с виртуална реалност и с роботи Фурхат и НАО. Посетителите на Европейската нощ на учените ще имат възможност да се запознаят с потенциала на роботите в специалното и в масово образование и като асистиращи технологии в терапията на деца и подрастващи.

Дейности: Представяне на проект, на роботи и демонстрация на сценарии

Модератори:
проф. д-р Анна Лекова и д-р Анна Андреева
Институт по роботика на Българска академия на науките

 

„Прототип на роботизирана протеза на ръка“

Ще бъде представен иновативен лабораторен прототип на роботизирана протеза на ръка, разработен от докторант Йото Йотов, от секция „Мехатронни био/технологични системи“ към ИР-БАН. В прототипа са интегрирани миоелектрични сигнали (EMG) и гласови команди като допълващи се методи за управление. Системата служи като експериментална платформа за разработка на алгоритми за разпознаване на жестове, мултимодално управление и сензорна обратна връзка, като намира приложение в областта на асистивната роботика и вградените системи.
Протезната ръка притежава 6 степени на свобода (6 DOF), реализирани чрез индивидуално задвижване на всеки пръст и една степен на свобода в китката. Системата включва пет пръста и китка, което позволява изпълнение на базови движения, близки до тези на човешката ръка. Системата включва модул за гласово разпознаване (Voice Recognition Module V3), който позволява управление чрез гласови команди. Управлението чрез EMG се реализира посредством Myo Armband, който регистрира мускулната активност на потребителя и предава данните безжично чрез Bluetooth Low Energy (BLE) към микроконтролера. Получените сигнали се обработват и класифицират, като се преобразуват в управляващи команди за движение на протезата.

Дейности: Демонстрация на прототип на роботизирана протеза на ръка

Модератор:
докторант Йото Йотов
Институт по роботика на Българска академия на науките

 

„3D принтирани роботи и алгоритми за движение в сложна среда“
Представяне на проект „Изследване на роботи и алгоритми за работа в сложна среда“

Ще бъде представен 3D принтиран модел на роботизирана хуманоидна ръка изградена на модулен принцип, която ще може да бъде разгледана от посетителите. Ще бъдат представени 3D принтирани роботи, алгоритми за управление на мобилни роботи в среда с препятствия и алгоритми за управление на редундантни роботи в среда с препятствия.

Дейности: Демонстрации с роботи, представяне на проект

Модератори:
проф. д-р Иван Чавдаров, инж. Георги Дренски и Станислав Йочев
Институт по роботика на Българска академия на науките

 

„Център за върхови постижения по Информатика и ИКТ“
Лаборатория по 3D дигитализация и микроструктурен анализ

Определяща за успешната работа на Центъра е изградената най-съвременна инфраструктура за цифрова трансформация.

На демонстрационния щанд, Лабораторията ще представи виртуална реалност изградена с използване на най-съвременни средства за тримерна дигитализация и микроструктурен анализ.

Настоящият етап на ЦВП е финансиран от ПНИИДИД по Договор № BG16RFPR002-1.014-0018-C01 съфинансиран от ЕС.

Модератор:
проф. д-р Иван Георгиев
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„Науката, която вижда“
Представяне на проект “VIBraTE - лаборатория по невротехнологии”

Дейности:
Първата демонстрация е посветена на технологията за проследяване на погледа (eye-tracking). Посетителите ще видят видео на хора, следящи обект с очи и ще могат да се запознаят отблизо с очила за eye-tracking - устройство, което записва и анализира движенията на очите.

Втората демонстрация показва видео наблюдение на микрочастици, които изглеждат като снежинки в нощта. Те следват потоците в течност, но не са прозрачни като нея, а флуоресцират. Гледайки ги с микроскоп, ние съдим за свойствата на тази течност.

Ще има възможност да се наблюдават микрочастици – бели, с различна яркост, на тъмен фон, движещи се надолу, в течност:

- Движат се надолу, но не заради гравитация, а заради дифузия и вътрешните потоци в течността.
- С различна яркост са, защото ги гледаме през микроскоп и някои са по-близо до фокуса от други.
- А защо изобщо светят – защото се осветяват със светлина от лазер, която ги кара да флуоресцират.

Експериментът цели да покаже принцип за изследване на среда (в този случай течност), проследявайки тези частици – в зависимост от тяхното движение можем да съдим за свойствата на средата.

Модератори:
ас. Теодор Вакарелски, Григори Матеин
Институт по Информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„Роботи изследват Черно море“
Представяне на проект „BulArgo“

Ще бъде представено приложението на програмата Арго в Черно море. На щанда ще бъде изложен Арго буй и ще се представи филм за морските изследвания. Ще се представят и материали от Европейския консорциум за научна инфраструктура Евро-Арго и участието на България в него.

Демонстрацията цели запознаване на посетителите със световната програма Арго, европейския ѝ компонент Евро-Арго и националната програма БулАрго. Ще се наблегне на значението на програмата Арго за изследване на климата и състоянието на световния океан и българския принос към нея.

Дейности: Демонстрация на Арго буй, прожекция на филми за морски изследвания и предоставяне на материали за програмата Арго.

Модератори:
проф. д-р Атанас Палазов, инж. Ивелин Петков, инж. Александър Василев Институт по Океанология на Българска академия на науките

 

„Системата за прогноза на химическото време (замърсяването на въздуха) в България и три града – София, Пловдив и Варна“

С демонстрацията се цели запознаване и популяризиране на системата и дейностите в института на по-голяма група от хора, с въпроси свързвани с качеството на въздуха и околната среда върху човешкото здраве.

Дейности: Интерактивно представяне в интернет среда на системата и събеседване със заинтересованите лица.

Модератор:
проф. д-р Георги Гаджев
Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География на Българска академия на науките

 

„Модели на ромските градски гетоизирани структури в България“

Проектът представя резултатите от първото национално географско изследване на ромските градски гетоизирани структури в България. В рамките на изследването е създадена уникална геопространствена база данни, обхващаща всички идентифицирани ромски квартали в страната, съдържаща информация за тяхното местоположение, пространствени характеристики, жилищни условия, инфраструктура, достъп до образование, здравеопазване, зелени площи и други показатели.

По време на събитието посетителите ще могат чрез мултимедийна презентация да се запознаят с най-важните резултати от изследването, включително карти, снимки, пространствени анализи и визуализации. Желаещите ще имат възможност да разгледат и разработената интерактивна геопространствена база данни и да научат как съвременните ГИС технологии подпомагат научните изследвания и вземането на решения в областта на градското развитие.

Какво се цели с изследванията?
Изследването има за цел да анализира пространствените модели на ромските градски квартали в България, да идентифицира основните фактори, които влияят върху процесите на пространствена сегрегация, и да предложи научно обоснована информация в подкрепа на политиките за социално приобщаване, устойчиво градско развитие и подобряване качеството на живот.

Проектът демонстрира как географията, географските информационни системи (GIS) и пространствените анализи могат да бъдат използвани за решаване на значими обществени проблеми.

Източници на финансиране

 

Начин на представянето
По време на представянето ще бъде излъчвана мултимедийна презентация с карти, снимки, графики и пространствени визуализации, представящи основните резултати от изследването. Посетителите ще могат да разгледат разработената геопространствена база данни на ромските квартали в България, да научат как се създават цифрови карти и как географските информационни системи подпомагат научните изследвания и разработването на политики за устойчиво градско развитие. Това ще направи представянето не само информативно, но и интерактивно, като ще покаже на широката публика как научните изследвания могат да се превърнат в практически инструмент за разбиране и решаване на реални обществени проблеми.

Фонд „Научни изследвания“
Проект КП-06-ПН65/7 „Пространствени модели на ромските гетоизирани градски структури в България“

Модератори:
проф. д-р Надежда Илиева, доц. д-р Борис Казаков, доц. д-р Десислава Вараджакова, доц. д-р Велимира Стоянова, Десислава Полеганова, Марина Райкова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Да открием България чрез науката: съвременната География на България“

„География на България“ е съвременна научна монография, разработена от екип водещи учени. Тя представя най-новите научни знания за природата, населението, селищната мрежа, икономиката, регионалното развитие и съвременните пространствени процеси в България.

По време на събитието посетителите ще могат чрез мултимедийна презентация да се запознаят с интересни карти, тематични илюстрации и научни резултати, които показват разнообразието на природната и социално-икономическата география на страната. Ще бъде представена и самата монография, като желаещите ще могат да разгледат нейното съдържание и използваните съвременни картографски и геоинформационни методи.

Какво се цели с изследванията?
Монографията има за цел да представи актуална и научно обоснована картина на географията на България, като обедини знанията за природната среда, населението, икономическото развитие и регионалните различия. Изследването подпомага по-доброто разбиране на пространствените процеси, които определят развитието на страната, и показва как географската наука може да допринесе за устойчивото развитие, регионалното планиране и решаването на съвременни обществени предизвикателства.

Начин на представянето:
По време на представянето ще бъде излъчвана мултимедийна презентация с карти, снимки, диаграми и тематични визуализации, които представят най-интересните резултати от монографията. Посетителите ще могат да разгледат изданието, да научат как съвременната географска наука изследва природните и обществените процеси в България и как географските карти и пространствените анализи подпомагат разбирането на промените в околната среда, населението и регионалното развитие.

Това представяне ще даде възможност на широката публика да се запознае с географията на България по достъпен, визуален и интерактивен начин, като покаже как научните изследвания могат да бъдат полезни за образованието, планирането и устойчивото развитие на страната.

Модератор:
проф. д-р Надежда Илиева
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Институт за исторически изследвания - БАН“
Представяне на института и неговата дейност

Целта на подготвяния щанд е да представи дейността на Института за исторически изследвания. На него ще бъдат изложени исторически изследвания, както и периодичните издания на института в опит да бъде визуализирана работата на историците, които се занимават с разнообразни исторически извори за миналото на страната ни. Ще бъде предоставена информация и за проекти, в които участва института и техните резултати.

Ще бъдат изложени монографии, сборници и списания, в които се публикуват водещи резултати в историческата наука.

Дейности:
Представяне на изданията на института и изнасяне на лекции и презентации на историческа тематика.

Модератори:
доц. д-р Алека Стрезова, гл. ас. д-р Боряна Антонова-Голева, гл. ас. д-р Джени Иванова, гл. ас. д-р Константин Голев, гл. ас. д-р Александър Златанов.
Институт за исторически изследвания на Българска академия на науките

 

„Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век.
Социокултурни аспекти“

Проектът „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“ е разположен в широкото интердисциплинарно поле на антропологията на детството, което налага комбинирането на традиционни за обществените и хуманитарни науки методи и подходи на изследване като сравнително историческия или компаративен подход, със специфични за социалната антропология и етнология подходи като биографичния подход, който чрез интервюта и анкети ще покаже идентификацията на децата с образите, промоцирани в медиите като модели на поведение. Рефлексивният подход към издирените и събрани по метода на устната история лични свидетелства ще послужи като средство за допълнение и верификация на систематизираните архивни материали. Представянето на резултатите от проекта предвижда използването на съвременни интерактивни и иновативни методи на адаптиране и презентиране, които да ангажират интереса и вниманието на децата като специфична аудитория.

Сайт на проекта:
www.bgchildhood.com/;
www.facebook.com/bgchildhood/

Какво се цели с изследванията: Проучване, систематизиране и анализ на наличните архивни източници на информация, свързани с българския периодичен печат в рамките на ХХ в., които отразяват обществените ценности и нагласи спрямо децата и детството.

Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“, договор № КП- 06-М85/3 от 05.12.2024 г.

Модератор:
гл. ас. д-р Радина Илиева
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките

 

„Софийският съсед, комшията от Германия. Kонтраурбанизация, социокултурно взаимодействие и местни трансформации“

Проектът е насочен към проучване на придобилия особена актуалност през последните години у нас процес на миграция от градска към селска среда. Тези контраурбанизационни процеси увличат няколко групи население: българи от страната и чужбина с или без „корени“ в конкретното населено място и чужденци, предимно от европейски страни, но не само. Във фокуса на изследователския интерес са както причините и мотивите, стоящи зад тези процеси, така и техните социални, културни, икономически и екологични измерения и въздействие им върху местните общности.

Какво се цели с изследванията?
Целта на проекта е да проучи и анализира формите и механизмите на взаимодействие (в социален, културен и икономически аспект) между новодошли (българи и чужденци) и местни в селска среда в България и влиянието му върху възприятията и начина на живот на всяка от страните. В този смисъл, проучването следва да отговори на няколко основни изследователски въпроси: Какви са случаите на директно взаимодействие между страните? Какви са предпоставките и нагласите на всяка от страните за усвояване и приемане на „новото“ и „различното“, както и предаване на знания и практики, присъщи за собствената култура и начин на живот? Как се съвместяват различни културни възприятия на всекидневно ниво в рамките на селището? До каква степен всяка от групите и отделни техни членове са склонни на компромиси в разнообразна/разнообразяваща се селска среда? Какви са предпоставките за противоречия и конфликти? Какви са стратегиите и механизмите за преодоляването на възникнали конфликтни ситуации?

Източници на финансиране
Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-Н70/10 от 13.12.2022 г.).

Модератори:
гл.ас. д-р Десислава Пилева, гл. ас. д-р Ивайло Марков
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей на Българска академия на науките

 

Изложбата „Звездното небе – митология и наука” в НЕМ

Изложбата предлага вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Тя събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Временната експозиция разкрива от една страна старите, традиционни вярвания и представи на българите за небесните обекти и явления. От друга – съвременните научни открития, обясняващи тяхната същност, зараждане и развитие. Нещо повече – в изложбата се описва и визуализира устрема на България към космическото пространство. Към изложбата има издаден и богато илюстриран, двуезичен едноименен албум-каталог.

Какво се цели с изследванията?
Изложбата и съпътстващите я мероприятия са насочени към всички социални и възрастови групи, проявяващи интерес както към астрономията и нейното място в съвременността, така и към българското нематериално и материално културно наследство. Избраният интердисциплинарен подход на експониране позволява широкоспектърен обхват на посетители.
Задачата на едноименния албум-каталог, от своя страна, като по-траен и лесен за съхранение и използване продукт, е да остави устойчива във времето следа по представената в него тема. . Нарочно търсен ефект е възможността за привличане на различни профили читатели – както интересуващи се от космически технологии, така и такива с интерес към митовете, традиционните народни практики и вярвания. Изданието е на български и английски език

Източници на финансиране?
Министерство на културата, фондация „Еврика“, частни спонсори и дарители.

Модератор:
гл. ас. д-р Илия Вълев,
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките

 

България: исторически контекст и съвременни измерения“

През 2026 г. ще се навършат 40 години от Чернобилската авария (26 април 1986 г.). Тя е класически пример за предизвикано от човека бедствие, което демонстрира сложността на комбинацията от многопластовите политически, културни, социални, икономически и други фактори. Проектът обединява мултидисциплинарен екип, включващ етнолози, социолози, психолози и медицински специалисти по бедствия и аварии, които ще изследват социокултурните последици от Чернобилската ядрена авария в България както в исторически, така и в съвременен контекст. Базовата организация на проекта е Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН.

Какво се цели с изследванията?
Екипът ще следва принципите на етичност, прозрачност, публичност, достъпност и приложимост, за да създаде устойчиви научни резултати, полезни за обществото. Чрез комбиниране на различни научни перспективи, проектът ще предостави ценни лични разкази, както и препоръки за справяне с подобни кризи в бъдеще.

Сайт на проекта:
www.chernobylbg.com
www.facebook.com/BgChernobyl

Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“, договор № КП-06-Н95/15.

Модератор:
гл. ас. д-р Стамен Кънев
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН

 

Темa: „Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи“

Темата за спорта е съществена за голяма част от обществото, а различните изследователски перспективи привличат все повече представители на научната общност. Проектът е с важно национално значение поради потенциала си да утвърди социалната значимост на спорта като основа за здраво и устойчиво общество, способно да отговори на предизвикателствата на съвремието.

Какво се цели с изследванията? Основна цел на проекта е да покаже обществената значимост на спорта чрез неговите интегративни възможности и приносът му за балансираното функциониране на социалните процеси в България. Проектът цели да илюстрира, обобщи и структурира начините, по които голяма част от маргиналните и уязвими групи в обществото могат да бъдат интегрирани и приобщени чрез спорта. Той може да допринесе за разрешаване на проблеми, свързани с адаптацията и интеграцията им и за преодоляване и/или намаляване на неравнопоставеностите в българското общество.

Сайт на проекта: www.bgsportintegration.com

Източници на финансиране:
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН - договор №КП-06-Н75/14, с базова организация ИЕФЕМ-БАН, събира учени от БАН, СУ и НСА

Модератор:
доц. д-р Ива Кюркчиева
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН

 

„Доброволчеството в България – история, каузи и препоръки (Heroes)“

Доброволчеството е спонтанно или преднамерено действие за предоставяне на услуга извън трудовите и служебни правоотношения за кауза, която подкрепя обществото, извършвана по собствен избор и без възнаграждение. То е основно средство за оказване на помощ на ближния, на човека в нужда, на обществото като цяло. В днешното време на военни конфликти, увеличаване честотата и мащабите на природните бедствия, принудена миграция, социална бедност и различни видове неравнопоставеност, доброволчеството е актуална и значима дейност.
В тази връзка, проектът „Доброволчеството в България – история, каузи и препоръки (Heroes) финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (КП-06-Н80/10 – 15.12.2023 г.) цели да проследи историческото развитие на доброволчеството, неговите политически, икономически, социални и културни аспекти както и влиянието му в българското общество

Какво се цели с изследванията?
Проучването ще се спре на мотивацията, реципрочността и солидарността при включването в доброволчески каузи; рационалния, емоционалния или религиозния избор на доброволческата работа. Екипът на проекта се е насочил към анализиране на следните научни проблеми: доброволчеството в рамките на различните локални, етнически и религиозни общности в България; възрастови и джендър специфики на доброволчеството в България; доброволчеството в/и и е/имиграция; доброволчеството и качеството на живот на локалните общности; изграждане на общността на доброволците в България (виртуална, въобразена или реална); социалните ефекти на доброволчеството върху идентичностните политики на доброволците; супранационални идентификации на доброволците и участието им в международни акции.

Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“. договор № КП-06-Н80/10

Модератор:
доц. д-р Мила Маева
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН

 

"Растения с характер: Хищни, чудати и уханни"

„Растения с характер: Хищни, чудати и уханни“ е увлекателна среща с невероятния свят на растенията, които изненадват, впечатляват и понякога дори плашат. Впуснете се в едно необикновено зелено приключение, което ще преобърне представите ви за растителния свят! Ботаническата градина на БАН отваря вратите си за „Нощ на учените“, за да ви срещне отблизо с най-големите ексцентрици на природата – растенията с истински „характер“. По време на събитието ще разбулим тайните на три невероятни растителни групи:

- Хищните – безмилостни ловци, които улавят насекоми с хитрост.
- Чудатите – ботанически куриози с причудливи форми и неочаквано поведение.
- Уханните – майстори на ароматите, които привличат, отблъскват или лекуват.

През забавни примери, любопитни факти и достъпно представяне публиката ще открие, че растенията не са „тихи“ и еднообразни, а имат свои удивителни стратегии за оцеляване, привличане и защита. Събитието е подходящо за всички любознателни посетители, които искат да видят природата по нов и вълнуващ начин.

Модератори:
проф. д-р Светлана Николова, Диана Венкова
Ботаническа градина на Българската академия на науките

"Plants with Character: Carnivorous, Peculiar, and Fragrant"

 

Представяне на дейността на Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛ СЕНЕИ) - Българска академия на науките

На щанда, който ЦЛ СЕНЕИ организира, посетителите на Европейска нощ на учените ще имат възможност да наблюдават демонстрация на фонтан със слънчев фотоелемент, активиран с изкуствено осветление. Демонстрацията цели да представи как фотоелемент генерира ток.

Дейности: ЦЛ СЕНЕИ провежда изследвания и разработки в областта на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. Разработват се на нови функционални материали и технологични процеси с приложение при фотоволтаичното и фототермично преобразуване на слънчевата енергия. Лабораторията разполага с модерна апаратура за тестване и окачествяване на фотоволтаични модули. Осъществява се експертна дейност в областта на проектиране и мониторинг на фотоволтаични централи и динамично управление на системи за съхранение на енергия. Научно-изследователската дейност на ЦЛ СЕНЕИ – БАН е с изключително висока обществена, икономическа и стратегическа актуалност в контекста на строгите изисквания на Европейския зелен пакт (European Green Deal) за постигане на въглеродна неутралност.

Модератори:
доц. д-р Максим Ганчев, инж. Симеон Топалски
Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници (ЦЛ СЕНЕИ) - Българска академия на науките

 

Представяне на дейностите на проект ФОКУС чрез виртуална и аугментирана реалност

Ще представим проект ФОКУС чрез 3D визуализация на ваксаджийско сандъче и касов апарат, която разказва историята на улица „Пиротска“, както и възможностите, които предоставят едни smart очила. Съвместно ще представим възможностите на новите технологии за развитието на GLAM институциите, както и ще дадем възможност на посетителите да се докоснат до тях и да получат ново изживяване и опит в музея.
На щанда ще бъдат представени информационни материали на проекта, както и ще бъдат демонстрирани нови технологии.
На 26 септември, ИМИ заедно с ИИКТ ще участва в pop up музей на открито на ул. Пиротска. като част от Градския фестивал „Човекът и улицата“.

Модератор:
Теодора Гандова

 

ИЗЛОЖБИ

16.00 - 22.00

K-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Постерна изложба

Триъгълна кула на Сердика

София, бул. Мария Луиза №16

 

„Лазерно инженерство на биоразградими PLA матрици с природни покрития за костно тъканно инженерство“

Описание на проекта:
Съвременните научни изследвания са насочени към откриване и оптимизиране на нови материали с подобрени повърхностни и структурни характеристики, специфични за различни типове тъкани – кости, хрущяли, сухожилия, нерви, кръвоносни съдове и др. Биомедицинските приложения обхващат както естествени (напр. колаген, еластин, желатин, фиброин, хитозан), така и синтетични полимери (напр. poly-ε-caprolactone (PCL), polylactic acid (PLA). Лазерната обработка, чрез ултра - къси импулси на плътни или макропорести биоматериали и биокомпозити, води до строг контрол на йерархичната взаимосвързана порьозност, химичният състав и външният размер и форма, за да се имитират допълнително структурата на костната тъкан. Обработка със свръх -къси импулси се прилага за проектиране на регулируема морфология на повърхността на 3D принтираните биосъвместими субстрати с подобрени адхезивни качества по отношение на клетките на реципиента или ин витропосадените стволови клетки/клетъчни линии и в същото време, получената топография ще бъде и с изразени антимикробни свойства за получаване на свободни от патогени повърхности. Прилагайки иновативния безконтактен подход при силно контролирани условия, ще се получат йерархични микро- и наноразмерни повърхностни характеристики, водещи до оптимална омокряемост и грапавост на повърхността на 2D и 3D биополимерните временни импланти, в следствие на което ще бъдат създадени дуални микро/нано повърхнинни дизайни с едновременно подобрена клетъчна адхезия и намалена бактериална такава.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на настоящите изследвания се изразява в създаването на на дву- и триизмерни биополимерни, и матрици от синтетични полимери, както и полимер -керамични матрици за подпомагане регенерацията на травми, възникнали при тъканни нарушения на връзката между съединителни тъкани и кости. За постигането на тази цел ще бъде приложен интердисциплинарен подход, включващ синтез на триизмерна композитна матрица чрез триизмерно принтиране; повърхнинно контролирано структуриране на микро и нано ниво чрез фемтосекундна лазерна аблация, спомагащо клетъчна адхезия, ориентация и миграция; реализиране на in vitro изследвания с клетъчни култури за потвърждение на заложената експериментална методология както и изследване на антимикробните свойства на създадените модели.

Източници на финансиране
Проект КП-06-H98/1, “Разработка на иновативни функционални и биосъвместими матрици чрез адитивни технологии и фемтосекундна лазерна обработка” 2025-2028

Модератори:
1доц. д-р А. Даскалова, 1 гл. ас. д-р Л. Ангелова, 2проф. д-р Н. Шиваров, 2 В. Лозанов, 1Й. Йорданова
1Институт по електроника на Българска академия на науките
2Институт по информационни и комуникационни технологии ИИКТ БАН

 

„Варна през османския период“

Описание на проекта:
Целта на проекта е да представи в постерна изложба за миналото на Варна през XV – XIX век. В експозицията са включени дигитални копия на документи, изображения на картини, икони и други материали от различни архиви, библиотеки, галерии и архиви в България.

Какво се цели с изследванията?
Постерната изложбата цели да представи многообразието от исторически, археологически, архивни и художествени паметници за миналото на Варна. Експозицията е възможност, също така, да бъде представена дейността на изследователите на периода XV – XIX в., които издирват и работят с български, османски и гръцки паметници от епохата. Изложбата се състои от 8 постерни табла, в които материалът е подреден по хронологично-тематичен признак.

Модератори:
гл. ас. д-р Джени Иванова – Институт за исторически изследвания на Българска академия на науките; гл. ас. д-р Мария Шушарова – Институт за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“

 

„Химия на металите от групата на платината за устойчиво бъдеще“

Описание на проекта:
CHemPGM е международен научен проект, който обединява седем организации с експертиза в областта на химията, инженерството, металургията и материалознанието. Проектът e фокусиран върху изследването на химията на металите от групата. На платината (Pt, Pd, Rh, Ru, Ir и Os), за да подобри процесите за тяхното извличане, разделяне, рециклиране и повторно използване. Получените знания подпомагат разработването на нови устойчиви технологии и приложения в области като катализа, наноматериалите и улавянето на CO₂, в съответствие с принципите на кръговата икономика.

Какво се цели с изследванията?
Да се опознаят химичните свойства на металите от групата на платината и начинът, по който участват в различни химични процеси
Да се разработят по-ефективни и устойчиви методи за извличане, разделяне и възстановяване на тези ценни метали.
Да се създадат нови материали и технологии с приложение в катализа, наноматериалите и опазването на околната среда.

Източници на финансиране:
H2020-MSCA-RISE-2020 101007669: Chemistry of Platinum Group Metals, CHemPGM

Модератор:
проф. д-р Зара Черкезова-Желева
Институт по катализ на Българска академия на науките

 

„Високоентропийни оксидни материали за чиста околна среда и устойчива енергия“

Описание на проекта?
Проектът е насочен към разработването на ново поколение високоентропийни оксидни материали (HEOs) - иновативни наноматериали с висока стабилност и отлични каталитични свойства. Те се синтезират чрез механохимични методи - екологично чист подход, който намалява използването на разтворители, енергия и критични суровини. Получените материали намират приложение в опазването на околната среда чрез разграждане на вредни газове и органични замърсители във водите, както и в технологии за чиста енергия.

Какво се цели с изследванията?
Разработване на нови устойчиви наноматериали с подобрени каталитични свойства.
Използване на механохимията като екологичен и енергийно ефективен метод за синтез.
Намаляване на използването на критични суровини чрез разработване на по-икономични каталитични материали.
Прилагане на новите материали за пречистване на въздуха и водите и за развитие на технологии за чиста енергия.

Източници на финансиране
Българска академия на науките (БАН) и TÜBİTAK – Програма за двустранно научно-техническо сътрудничество България–Турция, проект № IC-TR/2/2025–2027.

Модератор:
проф. д-р Зара Черкезова-Желева
Институт по Катализ на Българска академия на науките

 

„AI ArchaeoTopia: Археология на топографски карти чрез изкуствен интелект“

Описание на проекта:
Изкуственият интелект (AI) се развива с всеки изминал ден, но целта на археологията остава същата: да разкрива как са живели хората в древността. Проектът AI ArchaeoTopia свързва тези два свята. Той използва AI, за да помогне да открием и опазим следи от миналото, скрити в старите карти от територията на България.

Надгробните и селищните могили са едни от най-впечатляващите, но и най-застрашените археологически обекти в България. Земеделието, строителството и иманярството ги унищожават по-бързо, отколкото археолозите успяват да ги регистрират или проучат. Решението е топографски карти от средата на ХХ век. На тях могилите от цялата страна са отбелязани систематично, а днес тази информация може да бъде извлечена с помощта на компютърно зрение и AI.

Какво се цели с изследванията?
- Георефериране – старите карти на цялата територия на България се привързват към съвременни географски координати в специализиран ГИС софтуер.
- AI разпознаване на могили – изкуственият интелект се учи да открива и отбелязва символите на могили върху картите, подобно на начина, по който разпознава лица или обекти на снимки.
- Проверка на терен и интеграция – част от резултатите се проверяват на място и се добавят в Археологическата карта на България.

Всяка непозната и неотбелязана могила е парче от историята на България, което може да изчезне завинаги. AI ArchaeoTopia дава нов инструмент в надпреварата с времето като превръща забравени карти от миналия век в карта на бъдещето за опазване на нашето наследство (archaeotopia.naim.bg).

Източници на финансиране
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по конкурс „Фундаментални научни изследвания 2025“, договор № КП-06-Н100/5 от 2025 г.

Модератори:
гл. ас. д-р Надежда Кечева, доц. д-р Иво Д. Чолаков, доц. д-р Ангел Богданов Григоров
Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките

 

„Методи за генериране на данни, самообучение и оптимизация на модели в жизнен цикъл на ИИ инструменти в социално значими области“

"Methods for Data Generation, Self-Learning, and Model Optimization in the Lifecycle of AI Tools in Socially Significant Domains"

Описание на проекта:
Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички форми на дигитализирани системи и услуги, включително организационни, социални, икономически и правителствени, предизвиквайки революция в начина, по който се обработва информация и се вземат решения. Разработването на нови теоретични методи за генериране на данни, самообучение и оптимизация ще предостави нови инструменти и подходи за подобряване на ефективността и надеждността на ИИ системите.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е да разработи и приложи теоретични методи за генериране на данни, самообучение и оптимизация на ИИ езикови модели, като се фокусира върху научния анализ и експерименталното изследване на малки (целеви) и големи езикови модели. В контекста на бързото разрастване и създаване на нови и по-мощни езикови модели, проектът има за цел да тества тяхната работа, да оцени приноса им в различни сфери и да идентифицира потенциалните рискове, свързани с тяхното използване.
Чрез провеждането на систематични изследвания и експерименти, проектът цели да оптимизира и подобри производителността на езиковите модели. Този процес ще включва изследване на нови подходи за генериране на данни и самообучение, както и разработване на методологии за тяхното прилагане в различни практически контексти.

Източници на финансиране – ФНИ

Модератор:
доц. д-р Кристина Динева
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„EdgeGuard - Графово допълнен xAI за разузнаване на заплахи в периферна инфраструктура“

Описание на проекта:
EdgeGuard предоставя обяснима информация за киберзаплахите при поискване в разпределена периферна инфраструктура. Тя е изградена върху децентрализирана, устойчива архитектура, проектирана да поддържа оперативната цялост дори при прекъсвания. В основата си EdgeGuard използва хибриден подход Graph-Augmented Retrieval-Augmented Generation (GraphRAG), съчетаващ символен граф на знанията, който картографира сложни взаимоотношения между участниците в киберзаплахата, уязвимостите и събитията за сигурност с фино настроени езикови модели с до осем милиарда параметъра, оптимизирани за периферна (edge) инфраструктура.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е внедряване на автоматизирано решение за разузнаване на заплахи, използващо граф на знания и допълнено с извличане на данни.

Източници на финансиране European Union

Модератори:
докторант Велизар Върбанов, докторант Ивайло Керемидарски
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„Автономна система за производство, потребление и продажба на соларна енергия“

Описание на проекта:
Слънчевата енергия е неизчерпаем, екологично чист и възобновяем източник на енергия, получен чрез улавяне на светлината и топлината от Слънцето. Тя не генерира вредни емисии на парникови газове и играе ключова роля в глобалния преход към устойчива икономика. Проектът представя интелигентна система за управление на енергията от слънчеви панели, използваща IoT устройства и машинно обучение за оптимизиране на разпределението на енергията въз основа на динамично ценообразуване на електроенергията и интензитет на слънчевата енергия. Системата автономно следи цените на енергията в реално време и използва прогнозни модели за прогнозиране на бъдещи колебания в цените.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е да разработи и приложи методи за повишаване на икономическа ефективност и намаляване дългосрочните разходи за електроенергия за домакинства и бизнеси.

Източници на финансиране БАН

Модератор:
д-р Борис Стайков
Институт по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките

 

„Световната програма Арго и прилагането и в Черно море“

Описание на проекта:
БулАрго е проект, част от Националната пътна карта на научната инфраструктура. Разработва се от консорциум между: Институт по океанология-БАН, Софийския университет св. Климент Охридски и Националния институт по метеорология и хидрология.

Какво се цели с изследванията?
Изследванията целят събиране на данни за състоянието на Черно море, които служат за оценка на климатичните промени и за подобряване на прогнозите за физическото и биогеохимическото състояние на морето.

Източници на финансиране:
Министерство на образованието и науката, чрез проекта МАСРИ – Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и участие в европейската инфраструктура Euro-Argo, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027 г.) на Република България.

Модератори:
проф. д-р Атанас Палазов, инж. Ивелин Петков, инж. Александър Василев
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„Център за компетентност:
Синьо иновативно и устойчиво управление на крайбрежната морска и речна околна среда и ресурси Блу Кристал дог. № BG16RFPR002-1.014-0016-C01 / 17.06.2025 г.“

Описание на проекта:
Мисията на центъра за компетентност (ЦК) е да провежда високотехнологични научни изследвания за справяне със сложните екологични, икономически и социални предизвикателства в Черноморския регион и басейна на долното течение на река Дунав. Предоставяне на базирани на доказателства решения чрез интердисциплинарно сътрудничество и строги методологии, допринасяйки за глобалното научно познание.

Какво се цели с изследванията?
Създаване и развитие на разделена научна инфраструктура, обединяване на мултидисципланарна експертиза, компетенции и инструменти в подкрепа на Синята икономика в Черноморския регион и долното течение на р. Дунав за осигуряване на интегрирано и устойчиво управление на процеси и явления чрез мултидсциплнарни изследвания и иновации; повишаван ена адаптационния потенциал на заинтересованите страни в прехода към чисти дейности и тхенологии, за смекчаване на въздействието от климатичните изменения, в условията на дигитална трансформация и неутрален екологичен отпечатък.

Източници на финансиране:
Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, BG16RFPR002-1.014 – Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от НПКНИ“

Модератор:
проф. д-р Любомир Димитров
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„Научни изследвания за устойчиво бъдеще на Черно море: проекти BRIDGE-BS и DOORS“

Описание на проекта:
Проектите BRIDGE-BS и DOORS обединяват международни научни екипи, институции и заинтересовани страни с обща цел – по-добро разбиране, опазване и устойчиво управление на Черно море. В рамките на тези инициативи нашият екип допринася чрез събиране и анализ на данни, участие в теренни и лабораторни изследвания и интерпретация на резултатите в подкрепа на науката, политиките и обществото.
Дейностите на проект BRIDGE-BS са разработени за директно имплементиране на Стратегическата програма за изследвания и иновации в Черно море (SRIA).
Следвайки централната концепция на BRIDGE-BS за екосистемни услуги, устойчивост и необходимостта от безопасно оперативно пространство за Син растеж в Черно море, като основа е използван подход с три възела. Възел 1 – Service dynamics (РП 1-4) включва дейности, съсредоточени около събиране на данни, анализ, моделиране и симулации. Възел 2 – Blue growth incubators (РП 5-7) концентрира „полеви изследвания и дейности“, разработва технологични прототипи (WP5), ангажира обществеността чрез т.нар. Живи лаборатории - Living Labs за съвместно проектиране на решения със стартиращи фирми в специализирани срещи на върха и състезания за ускорители. Възел 3 (РП 8-9) мобилизира, ангажира и овластява политиците и гражданите. Както целият басейн на Черно море, така и 7-те пилотни района са подложени на интензивен анализ и изследване.

DOORS цели дълготрайно въздействие, предоставяйки на заинтересованите страни в региона разбирането за:
- Подобряване на качеството на околната среда и намаляване на риска от замърсяване;
- Устойчиви морски общности и икономически растеж;
- Изграждане на капацитет в съществуващите индустрии, разработване на иновативни стартиращи фирми и активно участие в Син растеж;
- Прилагане на ключови политики и законодателство;
- Формиране на информирани граждани, разработващи потенциала на Черно море.

Какво се цели с изследванията?
Изследванията са насочени към оценка на състоянието на морската среда, въздействието на климатичните промени и човешката дейност, както и към разработване на научнообосновани решения за устойчиво използване на ресурсите на Черно море. Чрез тези проекти се подпомага развитието на синята икономика, опазването на екосистемите и разработване на отворена изследователска система за подкрепа на черноморската общност. В рамките на проект BRIDGE-BS ИО – БАН разработи и приложи съвременни неинвазивни методи за мониторинг на морската среда, насочени към повишаване на ефективността, точността и автоматизацията на екологичните наблюдения в Черно море например: eDNA метабаркодинг като иновативен инструмент за оценка на биоразнообразието на риби, фитопланктон и бентосни организми, разработване на методология за неинвазивна оценка на желатиновия зоопланктон чрез комбинация от безпилотни летателни апарати (UAV), създаването на регионална библиотека от изображения на черноморски фитопланктон, базирана на данни от flow cytometry. Библиотеката включва хиляди експертно анотирани изображения на фитопланктонни таксони и представлява основа за разработване на алгоритми за автоматична класификация чрез методи на изкуствения интелект и машинното обучение с цел оперативен мониторинг на фитопланктона и ранно откриване на вредни цъфтежи. DOORS внедри три работни програми: система от системи за осигуряване на достъпна база данни; ускорител на Син растеж; трансфер на знания за споделяне на най-добри практики и изграждане на капацитет и обществената информираност.

Източници на финансиране
Проектите BRIDGE-BS и DOORS са финансирани от програмата Horizon 2020 на Европейския съюз, съответно по грантови споразумения №101000240 и №101000518.

Модератор:
доц. д-р Кремена Стефанова
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„Иновативни подходи за изследване на популационно-генетичната структура и прецизиране на таксономичната принадлежност на морските хидробионти“

Описание на проекта: Проектът „Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и участие в европейската инфраструктура ЕВРО-АРГО“ (МАСРИ) е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027г.) на Република България. В рамките на проект „МАСРИ“, лаборатория „Молекулярна таксономия и екология на морските организми“ беше модернизирана и дооборудвана. Подобренията обхващат инфраструктурни, технически и оперативни аспекти, гарантиращи, покриването на съвременните научни стандарти и изследователски цели. Обновената инфраструктура и най-съвременното оборудване, дава възможност в лаборатория да се прилагат широк спектър от молекулярни подходи. Тези подобрения позволяват извършване на сложни анализи, свързани с оценка на морското биоразнообразие, включващо идентификация на видове, изследвания на генетичното разнообразие и ДНК-базиран мониторинг на околната среда.

Какво се цели с изследванията? Биологичното разнообразие е основен екологичен приоритет на ЕС и свързаните с него цели са интегрирани в стратегията за устойчивото му развитие. Изследването на морското биоразнообразие е от съществено значение за разбирането на структурата и функционирането на морските екосистеми. То подпомага опазването на природните ресурси и позволява навременно откриване на екологични промени, свързани с климатичните въздействия и човешката дейност. Методите, базирани на ДНК (баркодиране и метабаркодиране), прилагани в Лабораторията по молекулярна таксономиа е екология на морските организми значително подобриха изследването на морското биоразнообразие, предоставяйки бърз, чувствителен и неинвазивен начин за откриване на организми в различни местообитания. Анализът на ДНК от околната среда (eDNA) позволяват едновременното идентифициране на голям брой видове от различни таксономични групи, без да е необходимо физическо улавяне или визуално разпознаване на организмите. Това е особено ценно в морска среда, където много видове са микроскопични, криптични или трудни за пробонабиране чрез традиционни методи. Друго съществено предимство е високата резолюция на ДНК подходите, позволяващо откриване на редки или слабо представени видове, което позволява ранно установяване на инвазивни видове или промени в състава на екосистемите.

Някои от основните задачи на лабораторията обхващат:
1. Генетичен скрининг и прецизиране на таксономичния статус на риби и други хидробионти, от съществено значение за изучаване на биоразнообразието и подпомагане на опазването на видовете;
2. Генетичен скрининг на фитопланктонното биоразнообразие, с акцент върху идентифициране на потенциално токсичните видове;
3. Изследване на популационно-генетичната структура на стопански цинни видове риби, с цел точна оценка на техните запаси и устойчивата им експлоатация;
4. Оценка на въздействието на нивата на експлоатация върху генетичното разнообразие на стопански ценните видове морски риби;
5. Идентифициране на инвазивни, редки и застрашени видове хидробионти;
6. Обогатяване на световните генетични база с данни от Черно море.

Източници на финансиране:
Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и участие в европейската инфраструктура ЕВРО-АРГО“ (МАСРИ) е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027г.).

Модератор:
проф. д-р Петя Иванова
Институт по океанология на Българска академия на науките

 

„ИНФРАСТРУКТУРА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В ОБЛАСТТА НА МОРСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА ЕВРО-АРГО – МАСРИ“ – надграждане и модернизиране на лабораторен комплекс

Описание на проекта:
Мисията на МАСРИ е да изгради и използва съвременна научна инфраструктура, която ще осигури основата за високоефективни морски изследвания, за разширяване на познанията ни за морската среда и за подпомагане на синия растеж и прилагане на морската политика и морското пространствено планиране, за постигане на Цел 14 на ООН за устойчиво развитие: Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси за устойчиво развитие.
Една от дейностите е надграждане и модернизиране на лабораторния комплекс в консорциума. Изследователският лабораторен комплекс е клъстер от лаборатории за химически, биологически и геоложки анализи и за изследвания в областта на морската медицина, както и лаборатории за морски ресурсни и технологични изследвания. Комплексът включва следните компоненти:

Какво се цели с изследванията?
- Изучаване на биоразнообразието, химичния състав и процеси в морската среда в условия на антропогенен натиск и климатични промени. Оценка въздействието им върху екосистемата и човешко здраве.
- Оценка на замърсяване на морска вода, биота и седименти. Подобряване на знанието за източници, разпределение и последствия от замърсяване на морската среда.
- Изучаване на замърсяване на околната среда с микропластмаси
- Изучаване на затопляне, подкиселяване на морските води и карбонатната система

Специфични задачи/ дейности:
- Акредитиране на лаборатория за изпитване „Морска химия“ към ИО-БАН в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17025:2018;
- Подобряване на методики в изследователската работа в отделните научни направление и въвеждане и развиване на нови направление (напр. микропластмаси)
- Разработване на „Модели и сценарии за осигуряване на устойчиви запаси от морски живи ресурси“
- Изграждане на лаборатория за изследване на конвертори на възобновяема енергия,
- Надграждане на лаборатория по „Подводно рязане и заваряване“ и Лаборатория по „Диагностика на корабни конструкции и оборудване“
- Изграждане на Лаборатория по „Морска медицина“ и научноизследователска дейност базирана на нея.

Източници на финансиране:
„ИНФРАСТРУКТУРА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В ОБЛАСТТА НА МОРСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА ЕВРО-АРГО проект по Национална пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027г.) на Република България – МАСРИ“.

Модератор:
доц. д-р К. Стефанова
Институт по океанология към Българска академия на науките

 

„Българска мрежа за дългосрочни екосистемни изследвания“ (2020-2027), LTER-BG
Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ)

Описание на проекта:
Мисията на проекта е да осигури подходяща научна информация за разбиране и предвиждане на eкосистемните процеси за нуждите на обществото чрез дългосрочни екосистемни изследвания на територията на страната. Дългосрочните екосистемни изследвания са основен компонент от усилията за по-добро разбиране на екосистемите и механизмите, чрез които те предоставят екосистемните услуги на хората. Изследването и устойчивото използване на екосистемите са важен компонент в изпълнението на ангажиментите по Конвенцията за биологично разнообразие и свързаните с нея Цели на хилядолетието за устойчиво развитие – ЦУР. Особено важно в този контекст е изучаването на въздействието на изменението на климата върху екосистемите и капацитета им да предоставят ползи за хората (екосистемни услуги).

Какво се цели с изследванията?
Проектът си поставя три основни цели:
Цел 1: Надграждане и подобряване на изследователската инфраструктура на LTER – България
Тази цел е най-важна за създаването на подходяща изследователска среда и плавния преход на българската LTER мрежа от предимно проектно-ориентирана работа към устойчива научна инфраструктура. Това включва както надграждането на отделните научни площадки, така и доразвиването на хоризонталните структури на LTER-BG и вътрешната връзка между партньорите. Основна задача е и развитие на човешкия капацитет на мрежата – участия в специализации, обучения стажове.
Цел 2: Обогатяване на изследователския процес и по-добро качество на научните изследвания
Създаването на единна работа среда, осигуряваща възможности за нови изследвания, ще позволи да бъде започнато решаването на националните изследователски задачи, определени в рамките на мрежата LTER-BG.
Цел 3: Приложни изследвания за обществото и бизнеса
Акцентът е насочен към прилагане на подхода „Единна система“ за социално-екологични изследвания и устойчиво развитие.
Българската LTER мрежа си сътрудничи с институциите – потребители на дългосрочни екосистемни данни. Необходимо е обаче доразвиване на приложната страна на изследванията на мрежата, работата със заинтересовани страни като местни администрации и местни общности, бизнес и неправителствени организации.

Постер: Представяне на изследванията на езеро „Сребърна“

Какво изследваме?
- Физични характеристики на водата: прозрачност, температура, киселинност, проводимост, мътност, кислородно съдържание, дълбочина;
- Химични характеристики на водата: съдържание на амониеви, нитратни, нитритни йони, сулфати, фосфати, магнезий, калций, натрий, хлор, калий и др;
- Биологично разнообразие: водорасли, зоопланктон, макрофити, риби, птици, макрозообентос и др.
- Физични и химични показатели във валежи;
- Физични и химични показатели в подземни води.

Основни цели
1. Осигуряване на непрекъснат процес на събиране на данни за динамиката на екосистемата;
2. Дългосрочни научни изследвания на абиотичните и биотични компоненти на екосистемата и анализиране на промените и причините за тях;
3. Постоянно функционираща инфраструктура оборудвана със съвременна апаратура и експертен персонал.

Източници на финансиране:
LTER-BG се финансира от Националната пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ), 2020 -2027 г., координирана от Министерство на образованието и науката на Република България.

Модератори:
гл. ас. д-р Невена Иванова, гл. ас. д-р Цветелина Ишева, д-р Кремена Гочева
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания - Българска академия на науките

 

Какво ни разказва водата?
От планктона до пеликаните – как учените разкриват тайните на водните екосистеми

Описание: Водораслите, водните растения, безгръбначните животни, рибите и птиците са естествени биоиндикатори. Те помагат на учените да разберат какво е състоянието на реките, езерата и влажните зони и как те се променят с времето. Учените от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН участват в Националната програма за мониторинг на повърхностните води и в Българската мрежа за дългосрочни екологични изследвания (LTER-BG). Чрез тези изследвания се проследяват как климатичните промени и човешката дейност влияят върху водните екосистеми и подпомагат тяхното опазване.
Езерото Сребърна – естествената лаборатория на природата, е една от най-ценните влажни зони в България и част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. От 1955 г. учените наблюдават как се променят водата, растенията, животните и техните местообитания.

Дългосрочните наблюдения ни позволяват да:
- проследим промените във водните екосистеми;
- открием навреме промените и заплахите за тях;
- опазим на природата.

По време на теренните изследвания, учените измерват температурата, кислорода и прозрачността на водата; събират проби от водорасли, водни растения, безгръбначни животни и риби; използват специализирано оборудване за мониторинг, като по този начин проследяват как се променят водните екосистеми през годините.
Ела с нас и бъди учен за една нощ!
Участвай в интерактивната викторина "Води, пеликани, тръстики, хора"!

Можеш ли да се сетиш?
- Защо учените винаги измерват количеството кислород във водата?
- Защо прозрачността на водата е толкова важен показател?
- Защо микроскопичните водорасли са едни от първите организми, които показват, че във водата настъпват промени?
- Защо учените търсят малки безгръбначни животни под камъните в реката?
- Защо учените изследват миди, риби и други водни организми, а не само водата?
- Защо пеликаните понякога „крадат“ тръстика от съседните гнезда?
И още много…открийте отговорите на щанда на ИБЕИ – БАН

Източници на финансиране:
LTER-BG: Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ), 2020-2027 г., координирана от Министерство на образованието и науката на Република България, ИАОС, МОСВ, Басейнови Дирекции.

Модератори:
гл. ас. д-р Цветелина Ишева, гл. ас. д-р Невена Иванова, д-р Кремена Гочева
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

 

„Метод за получаване на галантамин от иновативна суровина“

Описание на проекта:
Галантаминът е природен продукт, алкалоид, получаван от растения от подсем. Amaryllidoideae, и е един от трите ацетилхолинестеразни инхибитори, одобрени от Американската агенция по лекарствата (FDA) за лечение на симптоми при страдащи от болестта на Алцхаймер. Днес над 45 милиона души, предимно възрастни, са засегнати от тази болест и тенденцията е със застаряване на населението броят им да се удвои през следващите 20 години.

Първоначално галантаминът е бил извлечен в България от дребното по размери снежно кокиче (Galanthus nivalis L.) a по-късно и от по-едрото блатно кокиче (Leucojum aestivum L.). В момента в България няма агротехнология за промишлено култивиране на блатно кокиче. В резултат на свръхексплоатиране на естествените му находища видът е под специален режим на опазване и регулирано ползване съгласно Закона за биологичното разнообразие.

В резултат на ограничения и неустойчив добив на суровина от блатно кокиче за извличане на галантамин и нарастващото му търсене, българските производители на този алкалоид бързо губят лидерските си позиции на международния пазар. В Западна Европа галантаминът се добива от Narcissus pseudonarcissus cv. Carlton, а в Китай – от видове от род Lycoris, които там се култивират в промишлени мащаби.

През последните години екип от учени от България и Испания работи по въвеждането в експлоатация на нов източник на галантамин – Hippeastrum papilio (Ravenna) van Scheepen, който значително превъзхожда останалите видове по размери и съдържание на галантамин. Създадени са ефективни методи за размножаване, отглеждане и устойчиво получаване на биомаса от вида, но липсват разработени ефективни технологии за добиване на галантамин от него.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел е да се валидира ефективен метод за извличане и пречистване на галантамин от иновативна суровина – луковици и листа от Hippeastrum papilio.
Непреките цели са свързани с устойчивостта на проекта; създаване на иновативни технологии за получаване на суровина за лекарства; внедряване на иновативна суровина, водеща до намаляване на антропогенния натиск върху стествените растителни популации; сътрудничество с бизнеса и споделяне на научни знания за подобряване на екосистемата за научни изследвания и иновации.

Проектът е успешно приключен на 30.05.2026 г. с издадени и подготвени научни публикации в списания от висок ранг, както и подадено патентно предложение към Патентното ведомство на Република България. Резултатите от проекта ще бъдат представени чрез постер по време на Европейската нощ на учените на 25.09.2026 г.

Източници на финансиране:
План за възстановяване и устойчивост, инвестиция по C2I2 „Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките (БАН) в сферата на зелените и цифровите технологии“, проект BG-RRP-2.017-0021-C01

Модератори:
доц. д-р Боряна Сиджимова, биолог Борислав Георгиев
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките

 

Опазване на ручейния рак за съживявяне на речните екосистеми (LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE)

Описание на проекта
Проектът цели опазване на популациите на ручейния (поточния) рак, Austropotamobius torrentium (Schrank, 1803) в България. Този вид оказва значително влияние върху сладководните екосистеми, има висока консервационна значимост и е включен в Приложение II и Приложение V на Директивата за местообитанията.

Какво се цели с изследванията
Основните задачи и очакваните резултати от проекта са:
1. Подобряване на непрекъснатостта на местообитанията на ручейния рак в 26 хектара от местообитанията му от водосбора на реките Тунджа и Стряма.
2. Увеличаване на популацията на ручейния рак в поне три целеви находища на вида до минимум 10 индивида/100 м2.
3. Повишаване на осведомеността сред заинтересованите страни и общностите, участващи в образователни и информационни дейности.
4. Изграждане на капацитет и международно сътрудничество за защита на ручейния рак.

Източници на финансиране
Проектът е финансиран по програма LIFE на ЕС, договор № 101213136.

Модератори:
проф. д-р Милчо Тодоров, доц. д-р Теодора Тричкова, гл. ас. д-р Милена Павлова, гл. ас. д-р Никола Бънков
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките

"Conservation of the Stone Crayfish for Reviving the River Ecosystems (LIFE24-NAT-BG-RiverLIFE)"

 

„Екологични аспекти на взаимоотношенията паразит–гостоприемник в екстремни местообитания“
Представяне на проект „Живот в екстремни местообитания: разкриване на взаимоотношенията паразит-гостоприемник в условията на променящ се климат“

Екстремните местообитания представляват обект на засилен научен интерес, тъй като предоставят уникална възможност за изследване на екологичните, еволюционните и генетичните особености на организмите, които ги обитават. Животът в екстремна среда разкрива механизмите, чрез които организмите се адаптират към едни от най-суровите условия на Земята. Западна Антарктида е сред регионите, в които климатичните промени протичат с най-бързи темпове и оказват съществено въздействие върху уникалната полярна биота и екологичните взаимодействия между видовете. Особено важен компонент на тези екосистеми са паразитите. Макар често да остават извън общественото внимание, те изпълняват ключова роля във функционирането на екосистемите и могат да служат като чувствителни индикатори за промените в околната среда и състоянието на екосистемите.

Проектът изследва разнообразието на паразитите и техните гостоприемници в една слабо проучена полярна екосистема и цели да допринесе за по-доброто разбиране на въздействието на климатичните промени върху живота в Антарктида. Чрез съчетаване на теренни наблюдения, лабораторни изследвания и съвременни биоинформатични методи проучването създава основа за бъдещи изследвания и за по-ефективно опазване на крехките полярни екосистеми.

Модератори:
доц. д-р Симона Георгиева, Боряна Томова
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките

 

Как географията разкрива „невидимото лице“ на бедността в България?

Описание на проекта:
Динамичните социално-икономически процеси и неблагоприятната демографска ситуация в България оказват съществено въздействие върху развитието на пазара на труда. През последните десетилетия, регионалните и секторните пазари на труда са изправени пред сериозни предизвикателства, изразяващи се в намаляване на абсолютния брой на работната сила, влошаване на нейните демографски, образователни и социалните характеристики и задълбочаване на структурната безработица и неравенствата в генерираните доходи. Наличието на сериозни пространствени и структурни дисбаланси на пазара на труда в страната е съпроводено с нарастване на броя на работещите бедни, от една страна, а от друга – със задълбочаване на несъответствията между квалификацията на търсената и на предлаганата работна сила. Значителните регионални различия в заплащането на труда в България (по икономически дейности, образователен ценз, както и по териториален признак) са едни от основните причини, които влияят съществено върху икономическото преструктуриране, мобилността на работната сила, бедността и социалното изключване.
Проектът „Регионална заетост – работещи бедни в България“ има за цел да бъде разработен и приложен комплексен географски подход за анализ и оценка на регионалните неравенства по отношение на работещите бедни в страната. Очакваните резултати от проекта ще дадат своя принос за: формулиране на научно обосновани решения за преодоляване на регионалните неравенства в развитието на пазара на труда в страната; ще подпомогнат разработването на политики за повишаване на заетостта и жизнения стандарт на населението, както и придобиването на нови компетенции от работната сила, съответстващи на съвременните изисквания и учене през целия живот; формулиране на мерки за намаляване на работещите бедни на национално и регионално ниво.

Какво се цели с изследванията?
Проектът „Регионална заетост – работещи бедни в България“ има за цел да отговори на следните по-важни въпроси:
- Какво представлява феномена „работещи бедни“?
- Как изменението на демографската ситуация в страната, както и нейните пространствените различия, влияят върху формирането на работната сила и заетостта?
- Кои са факторите за формирането на регионалните и секторните различия в заетостта и работещите бедни?
- Как да разработим регионална типология на областите в България отразяваща спецификата на пазарите на труда, образователната структура на населението, бедност и социални трансфери, както и работещи бедни?
- Какви практически мерки може да предложи географията на различните институции в България при разработването на политики за борба с бедността и намаляване на броя на работещите бедни?
- Как географията може да помогне за постигане на Цел 1 „Изкореняване на бедността“, Цел 8 „Достоен труд и икономически растеж“ и Цел 10 „Намаляване на неравенствата“ като част от Целите за устойчиво развитие на ООН 2030?

Източници на финансиране:
Проект „Регионална заетост – работещи бедни в България“ е финансиран от фонд „Научни изследвания“ - Министерството на образованието и науката (ФНИ-МОН) и договор № КП-06-Н85/1 от 05.12.2024 г.

Модератори:
доц. д-р Борис Казаков, доц. д-р Велимира Стоянова, д-р Поли Рукова, географ Марина Райкова, географ Десислава Полеганова
Национален институт по геофизика, геодезия и география-Българска академия на науките (НИГГГ-БАН), департамент „География“

 

„Анализ на палеоклимата на Долнодунавския Черноморски регион след настъпване на геомагнитното събитие в средата на епоха Брюнес чрез нови льосово - палеопочвени данни.“

Описание на проекта:
Точната оценка на миналите климатични промени е ключова за разбирането на съвременните промени на климата и прогнозирането на бъдещата реакция на екосистемите към измененията на околната среда. Получаването на детайлни записи на палеоклимата в континентални условия е възможно чрез изследване на свойствата на льосово – почвени седиментни разрези чрез комбинация от допълващи се интердисциплинарни методи – магнитни, геохимични, липидни и др., комбинирани с детайлни геохроноложки анализи. Сравнението на тези детайлни записи с глобални архиви ще позволи да се получи изчерпателна информация за динамиката на климатичната система на Земята през последните 400 хиляди години в региона на Долния Дунав и Черноморския басейн.

Какво се цели с изследванията?
Планираните изследвания са насочени към оценка на миналите климатични промени през кватернера чрез изследване на льосово – почвени профили, формирани по времето на няколко ледниково-междуледникови цикъла. Изследваната област е била подложена на няколко режима на атмосферна циркулация, които оказват влияние върху климата на Източното Средиземноморие, Централна Европа и Западна Евразия. По този начин районът на изследване предоставя уникалната възможност да се анализира взаимодействието на тези модели на атмосферна циркулация и преноса на влажни въздушни маси във времето и да се оценят различните условия на околната среда и реакцията на почвата на минали промени в палеоклимата.

Източници на финансиране
Многостранни академични проекти (MAPS) за съвместни научни изследвания, финансирани от Швейцарската национална научна фондация (SNSF) като част от Втория швейцарски принос

Модератор:
проф. дн Диана Йорданова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Модели на антропогенното въздействие върху природната среда на ниво „речен басейн“ (ModAiNe)“

Описание на проекта:
Проектът представя резултатите от интердисциплинарно изследване антропогенното въздействие върху природната среда на ниво „речен басейн“. В рамките на изследването е създадена уникална геопространствена база данни, включваща както данни от собствени теренни изследвания и измервания, така и създадени досега модели.

Какво се цели с изследванията?
Проектът има за основна цел създаване на модели на антропогенното въздействие върху природната среда на ниво „речен басейн“ на примера на водосборните басейни на реките Чепеларска и Чепинска (Западни Родопи) с използване на дистанционни методи, пространствен анализ и картографско моделиране и визуализация и конвенционални теренни и лабораторни изследвания.

Източник на финансирането: Фонд „Научни изследвания“, Проект, Проект КП-06-Н64/6.

Модератори:
доц. д-р Емилия Черкезова, доц. д-р Мариан Върбанов, доц. д-р Велимира Стоянова, докторант Калин Марков,
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Арсенът не се вижда – но науката може да го открие.“

Описание на проекта:
Районът на горното течение на река Огоста е повлиян от десетилетия минна дейност, довела до натрупване на арсен и тежки метали в речните наноси и почвите на заливната речна тераса. Макар замърсяването често да не се вижда с просто око, при определени природни условия тези елементи могат да се освободят и да достигнат до подземните и речните води.
Учените от Националния институт по геофизика, геодезия и география – БАН използват автоматизирана мониторингова система, която непрекъснато измерва нивото на водите, температурата, електропроводимостта, pH, редокс потенциала, влажността на почвата и други показатели. Събраните данни позволяват да се проследи кога съществува риск от мобилизиране на арсена и как той се придвижва между почвите, подземните води и реката.

Какво се цели с изследванията?
- проследяване на поведението на арсена в речната среда;
- ранно установяване на условия, при които замърсителите могат да бъдат освободени от речните наноси;
- оценка на риска за подземните води, реката и екосистемите;
- подпомагане на опазването на водните ресурси и околната среда;
- разработване на научнообосновани методи за мониторинг и управление на територии, засегнати от историческа минна дейност;
- подпомагане на институциите при вземането на решения за устойчиво управление на замърсени речни долини.

Източници на финансиране
Национален геоинформационен център (НГИЦ)

Мониторинговата система се поддържа по проект „Национален геоинформационен център (NGIC)”, финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020–2027 (Договор № D01-321/30.11.2023 и Анекс № D01-196/02.10.2025).

Модератори:
доц. д-р Цветан Коцев, доц. д-р Велимира Стоянова, доц. д-р Асен Чорбаджиев, гл. ас. д-р Звезделина Марчева
Национален институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките

 

„Картографиране и анализ на геопространствени данни за горски екосистеми при моделиране и мониторинг на горски пожари (GeoFireData)“

Описание на проекта:
Проектът „Картографиране и анализ на геопространствени данни за горски екосистеми при моделиране и мониторинг на горски пожари (GeoFireData)“ представлява фундаментално изследване на методите за придобиване, обработка и алгоритми за верификация на геопространствени данни при извеждането на статистически модел, приложим в изследването, моделирането и мониторинга на горски пожари.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел и работна хипотеза на проекта е разработката на методология за извеждане на репрезентативна извадка за изследвана територия (регион) чрез иновативни подходи за верифициране и анализиране на въздушни и наземни мултисензорни данни от тестови участъци, чрез която да се възпроизведе модел за генералната съвкупност (горска или преходна екосистема). За тестване и потвърждаване на работната хипотеза, моделът на генералната съвкупност ще бъде тестван в средата на софтуерни разработки за симулиране и анализ на горски пожари, включително и приложение на изкуствен интелект (AI). За осъществяване на експериментите ще се използват модерни конфигурации на безпилотни летателни системи (БЛС) с различни типове сензори (RGB, LiDAR, мултиспектрална и термална камера), GNSS оборудване, оборудване за горска таксация, както и съвременна мобилна система за наземно 3D картографиране – мобилен скенер (SLAM).

Източници на финансиране: Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката

Модератори:
доц. д-р инж. Дейвис Динков, доц. д-р Атанас Китев, докт. Десислава Христова-Петрова
Национален институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките

 

„Eлектрохимично разлагане на вода в алкални електролизьори анионпроводящи електролитни мембрани (АЕМЕЛ) за производство на водород“ - Задача 3.1. 3.1.1 - Усъвършенстван АЕМЕЛ по проект „Развитие и устойчивост на Център за компетентност ХИТМОБИЛ“ АДБФП № BG16RFPR002-1.014-0009

Описание на проекта: Проектът е насочен към разработване на иновативни и устойчиви Като един от най-перспективните енергийни носители за прехода към нисковъглеродна икономика, водородът има значителен потенциал за приложение в индустрията, транспорта, енергетиката, сградния сектор и бита.

Основният фокус на изследванията е усъвършенстването на електролизните технологии, и по-специално на алкалните електролизьори с анион-проводяща мембрана (АЕМЕЛ/AEMEL), които съчетават предимствата на алкалната електролиза с потенциала за използване на по-достъпни и устойчиви материали, като по този начин създават предпоставки за по-ефективно и икономически конкурентоспособно производство на зелен водород.
Научноизследователската дейност е насочена към повишаване на ефективността, надеждността, дълготрайността и устойчивостта на този тип системи, чрез разработване на високоефективни електрокатализатори, оптимизиране на архитектурата и експлоатационните параметри на електролизните клетки/електролизьори и задълбочена оценка на тяхната електрохимична и енергийна производителност. Особено внимание, се отделя на преодоляването на ключови технологични ограничения, свързани със стабилността и дълготрайността на анион-проводящите мембрани, ускоряването на електродните реакции и намаляването на енергийните загуби в електролизните системи. Допълнителен акцент, е поставен върху възможността за ефективна и стабилна работа при използване на различни водни източници, включително природни и морски води, което разширява потенциала за децентрализирано и ресурсно ефективно производство на зелен водород.
В резултат на комплексния научноизследователски подход, проектът цели да създаде научна и технологична основа, за разработване на следващо поколение АЕМЕЛ системи с повишена производителност, ресурсна ефективност, експлоатационна стабилност и потенциал за мащабиране, допринасяйки за ускоряване на внедряването на водорода като ключов елемент на бъдещата нисковъглеродна енергийна система.

Източници на финансиране: Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Модератор:
гл. ас. д-р Елица Петкучева, изследовател към Център за компетентност ХИТМОБИЛ“
Институт по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ при Българска академия на науките

 

Анализ с течна хроматография за определяне на захари в хидролизати от слънчогледови люспи“

Описание на проекта: Постерът представя резултати за съдържанието и вида на монозахаридите получени посредством хидролиза на слънчогледови люспи. Използваният инструментален метод за анализ е високоефективна течна хроматография с фото рефрактометричен детектор.

Проектът „Иновативни подходи за оползотворяване на слънчогледови люспи чрез „зелени“ методи на екстракция със свръхкритичен СО2 и новосинтезирани дълбокоевтектични разтворители“ се фокусира върху две направления:
- извличане на биоактивни вещества от люспите на прясното слънчогледово семе;
- освобождаване на слънчогледовата люспа от съдържащия се в нея лигнин, за да се използват съдържащата се целулоза;
Благодарение на тези две направления се осигурява пълна преработка на люспата и генериране на продукти с висока добавен стойност. При първото направление – се извличат масла, които могат да се прилагат в козметиката и храните. Докато при второто направление освободената целулоза може да се използва като изходна суровина за биотехнологични процеси: получаване на хранителни вещества за ферментационни процеси; подготовка на суровина с потенциал за получаване на биогорива.

Източници на финансиране
Програма за фундаментални изследвания на млади учени на ФНИ, проект КП-06-85/5 от 06.12.2024

Модератори:
гл. ас. д-р Грета Найденова, гл. ас. д-р Апостол Апостолов, гл. ас. д-р Флора Цветанова, ас. Станислава Бояджиева
Институт по инженерна химия на Българска академия на науките

 

„Разработване на микрофлуидна система с павивно инерционно микрофлуидно устройство за сортиране на кръвни клетки“

Описание на проекта:
"Проект BG16RFPR002-1.014-0019-C01 „Устойчиво развитие на център по компетентност по мехатроника и чисти технологии „Мехатроника, иновации, роботика, автоматизация и чисти технологии“ – MIRACle“ Главната цел на проекта е устойчиво развитие на център по компетентност MIRACle и комерсиализация на научно-изследоватлските резултати чрез технологичен трансфер и иновации.

Какво се цели с изследванията?
Най-голямата лаборатория в Център по компетентност „MIRACle“ e лаборатория „Мехатронни микропозициониращи и микрофлуидни системи за биологични клетки и микро-обекти“. Лабораторията разполага с технологии за разработване на микрофлуидни устройства от полимерни материали. Използвани технологии са 3Д нанопринтиране (3Д нанпронтер на Nanoscribe), лазерна аблация, микро-гравиране, микро-пробиване (фемтосекунден лазер на FemtoLAB), хот ембосиинг (Carver Press), софт лигография (Elveflow). В частност с наличното оборудване се разработват микрофлуидни устройства с различна геометрия за работа с биологични клетки и микро-обекти, обработват се различни материали като полимери, стъкло, силиций, метал. Разработваните микрофлуидни устройства намират приложение в медицина и клетъчна биология като сортиране на кръвни клетки, инжектиране, позициониране, захранване, транспортиране на биологични клетки.

Източници на финансиране
Проектът се финансира по Програма “Научни изследвания, иновации, дигитализация за интелигентна трансформация” 2021 - 2027 г. (ПНИИДИТ) по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFPR002-1.014 „Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, в т.ч. и на конкретни инфраструктури или техни обединения от НПКНИ“. ЕФРР - Европейски фонд за регионално развитие

Модератори:
доц. д-р Тихомир Тянков, гл. ас. Аника Александрова-Уатанабе
Институт по механика на Българска академия на науките

 

Представяне на проект: Биотехнологичен подход за получаване на биологично- активни молекули от антарктически дрожди

Описание на проекта:
Проектът е интердисциплинарен и представлява разработване на устойчива платформа за получаване на биологично-активни молекули от антарктически дрожди. Дрождите са микроорганизми, които се срещат в антарктически местообитания. От антарктическите проби, чрез микробиологични методи се изолират такива уникални микроорганизми. Използват се модерни молекулярни методи за тяхната идентификация. Биотехнологичните проучвания демонстрират капацитета им за клетъчен растеж и биосинтез на различни вътреклетъчни молекули. Изследват се различни биологични активности на получените екстракти от антарктическите дрожди.

Какво се цели с изследванията?
Целите на проучванията са както фундаментални, така и приложни. От една страна се доказва биоразнообразието на дрожди в антарктическата пустиня, а от друга се изследват възможностите им за биологични активности, като антиракова, имунологична, антимикробна и антиоксидантна. Задълбоченото химично охарактеризиране на дрождевите екстракти показва разнообразието от биомолекули с фармацевтична значимост.

Източници на финансиране: Национална програма за полярни научни изследвания

Модератор:
гл. ас. д-р Снежана Русинова-Видева
Институт по микробиология при Българска академия на науките

 

„34-та Българска Антарктическа Експедиция-в търсене на ендемитни дрожди на о. Ливингстън,о. Дисепшън и о. Медия Луна“

Проект: Антарктическите дрожди- продуценти на иновативни биополимерни лекарствени носители
Целта на проекта е да се обединят усилията на различни научни познания в изграждане на нова концепция за получаване на биополимерна молекула от антарктически дрожди. Проучванията са насочени към търсене на ендемични видове психрофилни дрожди от Антарктика, идентифицирането им чрез ДНК секвениране и депозирането на секвенциите им в най-голямата световна банка за биотехнологична информация. Допълнителни проучвания ще покажат кой от тези дрождеви продуценти синтезира извънклетъчно полимерна молекула. Задълбочени анализи върху полимера ще установят физико-химичните му и функционални характеристики. Подходящите биополимери ще бъдат вложени в лекарствена матрица.

Какво се цели с изследванията?
Антарктическите дрожди са фундамент за провеждане на задълбочени микробиологични изследвания. Те са ендемити за ледения континент и след изолирането и идентифицирането им стават част от международното познание за видовете обитаващи тези отдалечени екстремни територии. Биополимерните молекули, синтезирани от антарктически дрожди притежават уникални характеристики. С предвидените изследвания ще се демонстрират възможностите им за включване в лекарствена матрица.

Източници на финансиране:
Финансиране: Национална програма за полярни научни изследвания

Модератор:
гл. ас. д-р Снежана Русинова-Видева
Институт по микробиология при Българска академия на науките

 

"Изследване на AI-базирани методи за моделиране, анализ и прогнозиране на биомедицински времеви серии чрез прилагане на концепция за дигитален близнак“

Проектът е насочен към една от най-значимите здравни теми в световен мащаб – сърдечносъдовите заболявания, които продължават да бъдат водеща причина за смъртност. Научният екип си поставя за цел чрез съвременни методи на изкуствения интелект, анализ на вариабилността на сърдечната честота и работа с биомедицински времеви серии да създаде нови алгоритми и средства за разпознаване, моделиране и прогнозиране на състояния с физиологична и диагностична значимост. Сред акцентите в проекта са разработването на хибридни AI-базирани модели, генерирането на синтетични кардио данни, изследването на краткосрочната динамика на сърдечните сигнали, както и валидирането на алгоритмите чрез експерименти във виртуална среда.
Крайната цел на проекта е създаването на персонализиран "дигитален близнак“, който да комбинира реални и синтетични данни, да прогнозира преходи към рискови състояния и да подпомага ранната превенция и вземането на решения в здравеопазването.

Дейности: Представяне на постер и брошури

Модератор:
д-р Екатерина Поповска
Институт по роботика на Българска академия на науките

 

„Литий (Li), берилий (Be) и редкоземни елементи (REE+Y) в различни по произход минерализации в България: алтернативни източници на критични суровини и перспективи“

Описание на проекта:
Нарастващата нужда от високотехнологични суровини съчетана с несигурността на техните доставки ни изправят в обществено-икономическа ситуация, изискваща внимателна оценка на суровинния потенциал на Европа и в частност на България. През последните години броят на критичните за Европейската икономика суровини надмина 30, в това число леките (Li, Be) и редкоземни елементи, които нямат известни находища в страната. Съвременните познания за съдържанията на тези елементи в различни геоложки обекти са несистемни и откъслечни, което се дължи освен на слабата изученост, така и на аналитичните ограничения.

Какво се цели с изследванията?
Проект LiBeRE цели да проведе фундаментални научни изследвания, съчетаващи новаторски подходи на изследване за придобиване на нови систематични данни за съдържанията на Li, Be, REE в минерални обекти с различен геоложки произход (магмени, метаморфни, пегматитови, хидротемални, седиментни) и да определи перспективите за потенциални алтернативни източници на тези критични суровини в различни минерализации в страната.

Източници на финансиране:
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по конкурс „Фундаментални научни изследвания 2025“, договор ФНИ № КП-06-Н94/3 от 10.12.2025.

Модератори:
проф. д-р Росица Василева, доц. д-р Силвина Георгиева, гл. ас. д-р Георги Миленков
Геологически институт при Българска академия на науките

 

iNNO SED „Иновативен мениджмънт на седименти в басейна на р. Дунав“

Описание на проекта:
Басейнът на река Дунав (БРД) е изправен пред значителни предизвикателства, свързани с промяната на баланса на речните седименти; тези предизвикателства са идентифицирани и в План за управление на басейна на река Дунав от 2021 г, тема „Хидроморфологични промени“. Сектори като промишленост и селско стопанство изискват оценки на качеството на седимента в БРД. Липсата на стандартен мониторинг на седиментите обаче ограничава общественото разбиране за рисковете.

Какво се цели с изследванията?
iNNO SED (ИНО СЕД), използвайки постиженията на ключовите участници в завършилите проекти DanubeSediment и SIMONA, има за цел да създаде Център за знания „Лайтхаус“ за дунавските седименти, който да:
- Въведе иновативни методи за мониторинг и моделиране на количеството и качеството на седимента.
- Осигури иновативни практики за управление на седиментите в БРД и чрез сътрудничество с пет асоциирани региона и в други речни басейни.
- Информира обществеността, демонстрира новосъздадените мерки и оцени техните социално-икономически и екологични аспекти.

Източници на финансиране:
Програма Хоризонт Европа, научни и иновативни проекти, грант 101157360, HORIZON-MISS-2023-OCEAN-01-02

Модератори:
Геол. Милена Вецева, проф. д-р Атанас Хиков, проф. д-р Ирена Пейчева, доц. д-р Петьо Филипов, проф. д-р Златка Милаковска
Геологически институт при Българска академия на науките

 

„Комплексни минераложки, геохимични и геохроноложки методи за ефективно изследване на скарни в медно-порфирни системи, на примера на находище Елаците, България“

Описание на проекта:
Проектът е насочен към комплексно изследване на контактно-метасоматични скали (скарни) от района на находище Елаците. Скарните от ареала на рудника досега не са били обект на целенасочени изследвания и са описвани попътно в работите на изследователите, най-вече във връзка с внедряването на Веженски плутон, но връзката им с горнокредните порфиритови скали не е напълно изключена.

Какво се цели с изследванията?
Основната цел на проекта е да се определи принадлежността на скарните към карбонския плутон или към горнокредните дайки, както и техните термо-барични условия на образуване. Ако бъде доказана връзката с горнокредния магматизъм, характеристиките на скарните щe имат пряка връзка с условията на рудообразуващите флуиди опериращи в находището, като по този начин се отговори на фундаментални въпроси свързани с ранните високотемпературни характеристики на рудоносната система в медно-порфирните находища. Ако скарните бъдат свързани с внедряването на Веженския плутон, то техните характеристики до голяма степен ще отразяват влиянието на горнокредната хидротермална дейност.

Източници на финансиране:
Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по конкурс „Фундаментални научни изследвания млади учени и постдокторанти 2024“, договор КП-06-М84/2 от 09.12.2024.

Модератори:
гл. ас. д-р Християна Георгиева, ас. Радослав Калчев, гл. ас. д-р Цветомила Владинова, гл. ас. д-р Георги Миленков
Геологически Институт при Българска академия на науките

 

СПИСАНИЯ

Homo Sciens 2026

Издание на Съюза на учените в България по проект Проект 101305404 – K-TRIO – “Researchers in the Knowledge Triangle”, финансиран от Европейския съюз по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт Европа“, покана HORIZON-MSCA-2025-CITIZENS-01.

Изтегли оттук: https://night.nauka.bg/digitalni-resursi/

КОНТАКТИ