Article Index
Европейска нощ на учените 2023
Новини
Програма
Конкурси
Кабинети по любопитство
Изложби
Списания
Контакти
All Pages

ИЗЛОЖБИ

EВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ, СОФИЯ

29 септември 2023

Античен културно-комуникационен комплекс Сердика

София, пл. Независимост №1, подкуполното пространство

16.00 -22.00 K-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Постерна изложба

„Повърхностен трансфер на патогени“, представяне на проект STOP (Surfаce Transfer of Pathogens) финансиран по РП „Хоризонт Европа“

Описание на проекта Европейски проект по програмата „Хоризонт Европа“, по който работи екип от лаборатория Нелинейна и влакнеста оптика на Института по електроника. Проектът стартира през септември 2022 г. и идеята е чрез физични или химични методи да се направят такъв вид повърхности, които да могат по-дълго време да отблъскват всякакъв вид микроби – бактерии или вируси. За целта групата от ИЕ използва лазерно микро-, наноструктуриране с фемтосекундни импулси. Създадените повърхности са предназначени за места като болници, детски площадки, ресторанти, градски транспорт – места с висок трафик на хора. Планува се микро- и наноструктуриране на повърхности от стомана, мед, и често използвани полимери като полиетилен, които се използват в изработката на дръжки на врати, дръжки в метрото, катерушките на детските площадки, метрото, в операционните и плотовете в кухните на ресторантите, с цел получаване на повърхности, които са антибактериални и могат да запазят тези си качества няколко години. Идеята е да се създадат устойчиви във времето самопочистващи се повърхности, които да са по-ефективни при замърсявания. Координатор на Проекта е университет в Германия – Bundesanstalt für materialforschung und -pruefung и в него участват 15 партньорски организации от Европа. Ръководител от българска страна е доц. д-р Албена Даскалова, ИЕ-БАН.

Модератори:

доц. д-р Албена Даскалова, ас. Лилия Ангелова Институт по Електроника на Българска академия на науките, Лаб. Нелинейна и влакнеста оптика

 

„От пашкул до мускул: как коприната може да стимулира възстановяването на мускулни тъкани“

Описание: Мускулните наранявания са често срещана травма, която изисква прецизно излекуване за пълното възстановяване на тъканта. По време на възстановителния процес съществува рискът от неправилно зарастване на увредения мускул и по този начин може да се ограничат неговите функции. Поради тази причина нараства нуждата от въвеждането иновативни материали, които да спомогнат правилното възстановяване на тъканта. Фиброинът е основен съставен белтък, изграждащ коприната. Той може да бъде използван за създаването на тънки биосъвместими филми, които са подходящи за имплантация при мускулна травма. Заедно с UAS Technikum Vienna, ние от FemtoScience Application Group (Институт по електроника, БАН) разработваме методология, която включва създаването на тънки филми от фиброин и последвалото им повърхнинно структуриране чрез фемтосекунден лазер. Целта на проекта е да се реализират клетъчни матрици с микронабраздявания, които да стимулират паралелната ориентация и растеж на мускулните клетки. По този начин се подпомага правилното формиране на мускулната тъкан. Екипът на нашия европейски проект вярва, че подходът ни може да спомогне развитието на научните постижения в областта на регенеративната медицина и да допринесе за подобряване качеството на живот на хората.

Модератор:

Емил Филипов, Институт по електроника на Българска академия на науките

 

„Геогенни изследвания на радоновия потенциал за оценка на радоновия индекс при строителство на нови сгради“

Описание: Още през 1979 г. Световната здравна организация обръща внимание на последиците за здравето от облъчване от радон, като наред с това през 1988 г. класифицира радона и като канцероген за човека. Геогенният радонов потенциал показва вероятността източника на радон в сградата да е свързан с геологията. Рискът от радон в сградата често е дефиниран като вероятност, че обемната активност на радон в сградите надвишава референтната стойност от 300 Bq/m3, а геогенен източник на риска (потенциален риск) на района или на дадена зона се описва от нейния радонов потенциал. Препоръките на СЗО за превенция на здравето на населението са основа за въвеждане на регулаторен контрол на облъчването от радон. И в тази връзка, България е транспонирала законодателството си с Европейските Директиви. Изискванията на новите нормативни актове и липсата на фундаментални изследвания в областта на геогенния радонов потенциал на територията на България, обосновават актуалността на проекта. Приложените фундаментални научни изследвания водят до съществен ефект върху качеството на въздуха в сградите и подобряване на условията на живот и на работна среда. Проектът дава нова перспектива за охарактеризирането на терени при новото строителство, реконструкцията на стари сгради и управлението на вентилацията в тях.

Модератор:

доц. д-р Димитър Антонов, Геологически институт „Страшимир Димитров“ на Българска академия на науките

 

„Eлементен и изотопен трансфер на метали при генериране на нефт“ „ElimetraOilGen“

Описание: Основната цел на проекта е да се установят нови неорганични геохимични параметри обвързващи седиментни скали богати на органика (СБО) с нефтените продукти произлязли от тях. Работната хипотеза е, че елементните съотношения и изотопният почерк на множество елементи-следи остават непроменени при нефтогенериране. Екип от млади и опитни учени тества тази хипотеза, изследвайки генетично свързан и двойки от нефт-нефтогенерираща скала и поставяйки си три основни задачи: 1. Характеризиране на металното съдържание на нефт в геоложки контекст; 2. Идентификация на метални съотношения, които обвързват нефта с генериращата скала; и 3. Разработка на нови изотопни методи за корелация на нефта с генериращата скала.

Това изследване ще подобри фундаменталното разбиране за геохимичните резервоари и процеси и за формирането на нефтени системи. Металите в СБО ще даде информация за източниците и процесите които са действали по време на отлагането на скалите. Част от резултатите биха могли да допринесат за проследяване на нефтени замърсявания, както и за подобрения в рафинирането на нефта. Проектът ще развие научния потенциал на младите изследователи, на целия екип, и на базовата организация в България. Проектът е финансиран по Национална научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на Европейската наука“ /ВИХРЕН/ 2021, от Фонд Научни Изследвания за срок от пет години.

Модератор:

доц. д-р Светослав Георгиев, Геологически институт „Страшимир Димитров“ на Българска академия на науките

 

„Живакът в геоложки материали и горива от България: минало и настояще за устойчиво бъдеще“

Описание: Живакът е химичен елемент с изключително сложен геохимичен и биохимичен цикъл. Той има редица индустриални приложения, но също така и опасно въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Ефективният контрол върху живачните емисии задълбочени познания за наличието на Hg в основните видове горива, както и познаване на процесите, свързани с отделянето, мобилността и улавянето на Hg в околната среда. Въпреки че България разчита до голяма степен на изкопаеми горива и биогорива за производството на енергия, включително и за промишлена дейност, към момента тази информация не е налична за страната. Като решение на този проблем, предложихме проучване, което да характеризира съдържанието на живак и геохимичния контрол за натрупване на Hg в геоложки проби и горива от България. Нашата хипотеза е, че тези горива съдържат осезаеми количества Hg и представляват потенциални източници на значителни антропогенни емисии. Хипотезата на проекта се основава на презумпцията, че при известен фазово-минерален и химичен състав на горивата и техните пепели, и известни концентрации на Hg в тях, може да бъде предвиден риска за околната среда и потенциала за намаляване на живачните емисии. Ето защо, основната цел на проекта е характеризиране на съдържанията на живак в геоложки проби и горива и изследване на поведението му в околната среда.

Модератор:

доц. д-р Светослав Георгиев, Геологически институт „Страшимир Димитров“ на Българска академия на науките

 

 

„Магматични и пегматитови системи като източник на критични суровини и индустриални материали“ (Проект PEGMAT от програма ЕРА-МИН3)

Описание: Редкометалните гранити и пегматити в световен мащаб са източници на критични суровини и индустриални материали. Тези магматични тела са обогатени на различни несъвместими метали като Li, Ta, Nb, Sn, W, Be, Cs и REEs, които представляват интерес за Европейската икономика. Много от индустриалните минерали като фелдшпати, кварц, слюди и каолин също се добиват от пегматити. Проект PEGMAT се фокусира върху (пре)оценка на редкометалните гранити и пегматитови тела в Карпато-балканската област и в Бохемския масив. Очакваните резултати от системното изследване ще послужат при оценката на потенциала на българските пегматитови находища като източници на критични суровини и индустриални минерали в съответствие с националните и европейски стратегии за устойчиво развитие.

Модератори:

доц. д-р Росица Василева, Геологически институт „Страшимир Димитров“ на Българска академия на науките

 

„Геохимия и палеообстановки на полиметални конкреции и седименти“ (договор КП-06-Н34/6 с ФНИ)

Описание: Съвременният интелигентен растеж и нуждата на Европа от редкоземни и редки елементи за прехода към зелена икономика, изискват прилагането на високо ниво на научни знания и изследвания. Проблематиката на настоящия проект е свързана с нуждите на България от познаване на георесурсите, определени като “критични” за Европа – високо- и зелено технологични елементи, като REE, Li, Co, Ga, In, V, W и др. Проектът представлява насочено фундаментално комплесно научно изследване на полиметални/манганово-железни (Mn-Fe) конкреции и металоносни седименти във Фанерозойските комплекси на България, разгледани в сравнение със съвременни полиметални и богати на REЕ конкреции и седименти в лицензионната площ на България (като част от Международната изследователска организация Интерокеанметал) в зоната Кларион-Клипертон, Северен Тихи океан.

Целта на проекта е на базата на критичен научен анализ на публикуваната литература за геоложките комплекси в България, собствени знания и наблюдения и допълнителни теренни изследвания да бъдат подбрани най-подходящите разрези и части от тях за отлагане на полиметални конкреции и седименти, да се определят времевите интервали на образуване (палеоепохи) и генетичните условия, при които в тях се включват REE и “критични” елементи следи. Със съвременни аналитични методи ще бъдат изяснени пространствените геохимични вариации и основните минерални фази, в които те се включват. Ще се направят сравнения със съвременните полиметални конкреции, които да обяснят разликите и приликите в поведението на редкоземните и редки елементи в зрели и незрели седименти, както и при променящите се геоложки и климатични условия и процеси през различните епохи.

Модератор:

доц. д-р Атанас Хиков, Геологически институт „Страшимир Димитров“ на Българска академия на науките

 

„Плазма индуцирана от ултрабързи лазерни импулси в прозрачни среди“

Представяне на проект „Динамика и формиране на плазма индуцирана от фемтосекундни инфрачервени лазерни импулси в прозрачна среда“

Едно от най-великите изобретения на човечеството през последния век е лазерът, и е променил значително всички аспекти на живота. Ултрабързите лазери са сред най-големите постижения на лазерните технологии и позволяват за пръв път директното изследване на взаимодействие между лазерното лъчение и материята при екстремни физически условия. В последните години бързо нараства броят на приложенията им, включващ: модификация и функционализация на повърхности, създаване на наноструктури, лазерна хирургия, създаване на биоизображения и 5D записване и съхранение на данни.

Модератори:

гл. ас. д-р Георги Янков, доц. д-р Екатерина Йорданова, Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките

 

„Изследване на влиянието на мелитин върху повърхностния електричен заряд на еритроцити и митохондрийни мембрани“

Мелитинът (Melittin) e пептид, съдържащ се в пчелната отрова, със силен ефект върху клетъчните мембрани. Нашите научни изследвания са посветени на изучаването на неговото въздействие върху червените кръвни клетки и митохондрии за биофизични, медицински и фармацевтични приложения.

Модератор:

Физик Огнян Петков, Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките

 

„Електрохимични свойства на липидни мембрани, съдържащи амфифилни пептидни миметици“

“Electrochemical properties of POPC-KLAKLAK-NH2 lipid membranes”

Постерно представяне на резултатите от електрохимично изследване на моделни липидни мембрани в присъствие на синтетични амфифилни пептиди с потенциал за приложение във фармакологията и биомедицината.

Изследването е финансово подкрепено от ФНИ (№ KP-06-N58/6/2021).

Модератор:

Велизар Георгиев, Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките

 

„Изследване на ПОЛИМЕР/ТЕЧНО-КРИСТАЛЕН КОМПОЗИТ PEO/5CB/MgCl2“

Изследвахме Mg2+-йон-проводими електролити, съставени от полимера полиетилен оксид (PEO) и нематичния течен кристал пентил-цианобифенил (5CB), както и магнезиев хлорид (MgCl2), добавен като донор на йони. Съставът на синтезираните полимер-йонни комплекси е PEO/5CB/MgCl2 = 63/27/10 тегл.%. Гъвкави филми с дебелина 150 μm от този полимер/течнокристален композитен електролит бяха произведени чрез техника за леене на разтвор. Честотното поведение на филмите беше измерено чрез комплексна електрическа импеданс спектроскопия в диапазона 1 Hz – 1 MHz. Йонната проводимост и нейната зависимост от температурата в диапазона 25 – 60 °C като ключови характеристики на PEO/5CB/MgCl2 бяха определени и свързани със структурните свойства на този електролитен материал.

Произведените Mg2+ -йон-проводими полимерни/течнокристални композитни електролити са привлекателни за приложения в устройства за съхранение на електрическа енергия, гъвкава органична електроника и сензори.

Източници на финансиране:

Работата (изследванията) са подпомогнати от Националната програма на МОН „Млади учени и пост-докторанти 2“ одобрена с РМС 206/07.04.2022г. и от проект по Фонд научни изследвания Договор № КП-06-Н58/6 „Структурни и функционални изследвания на течнокристални нанокомпозити за приложения във фотониката, сензориката и биомедицината“.

Модератори:

ас. Тодор Влахов, проф. дфн Йордан Маринов, Институт по физика на твърдо тяло на Българска академия на науките

 

„Ултрабързите лазери в регенеративна медицина - перспективи и тенденции в напредналите технологии за имплантируеми биоматериали“

Представяне на проект „Функционализация на 3D принтирани фиброзни матрици чрез фемтосекундно лазерно моделиране“

В продължение на хиляди години регенерацията е била тема на интерес сред научния свят. Записи, датиращи от 8 век пр. н. е., потвърждават, че теорията за регенерацията наистина е била призната, макар и не напълно разбрана. Това е изобразено още в древногръцката митология, където способността на черния дроб да се регенерира е била известна. Сега знаем, че черният дроб е единственият орган в тялото, който може да се регенерира спонтанно след нараняване. Регенеративната медицина се развива от предходни дейности, включително хирургия, хирургически импланти и все по-сложни тъканни матрици от биоматериали (кожни присадки). Работата в областта на трансплантациите в средата на 50-те години на ХХ век дава началото на първите терапевтични операции. С времето клетъчните биолози поставят под съмнение възможностите за целостта на трансплантираните тъкани и започват изследвания за възможностите за създаване на тъкани в лабораторни условия. Така започва ерата на тъканното инженерство, която ни отвежда в областта на регенеративната медицина.

Модератори:

доц. д-р Екатерина Йорданова, Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките

 

„Ултрабързите лазери и техните приложения при захващане и ускорение на неутрални частици“

Представяне на проект „Оптично охлаждане и ускорение на неутрални частици с фемтосекундни лазерни импулси“

За изучаване на всяко явление измерването никога не може да бъде достатъчно. Това означава, че простото пасивно проследяване на явлението е недостатъчно и е необходимо да можете да го манипулирате.

Напредъкът и развитието на лазерните технологии и създаването на свръх-мощни лазери с времева продължителност във фемтосекундния времеви диапазон е сред най-големите постижения и пробиви в науката и техниката през миналия век и непрекъснато привлича все по-голям интерес със своите неограничени възможности и множество приложения, както за научни така и за технологични и обществени цели.

Оптичното захващане на частици е безконтактна и неинвазивна техника, която позволява манипулиране на микрочастици от фокусиран лазер лъч. Тази техника се превърна в мощен инструмент за манипулиране на микрометрични обекти и се използва в широк спектър от приложения във физиката, биологията, химията и микрофлуидни среди.

Модератори:

доц. д-р Екатерина Йорданова, гл. ас. Д-р Георги Янков, Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките