Водород, роботи и тайните на Черно море – учените от институтите на Българската академия на науките за поредна година представиха своите научни постижения пред гражданите на площад „Бански“
На 25 септември 2026 г. Европейската нощ на учените се проведе едновременно в стотици градове в цяла Европа, а в България – в София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол и Бургас. В София Българската академия на науките и Единният център за иновации на БАН – партньор по проект K-TRIO „Учените в триъгълника на знанието“, организираха богата програма, в която участваха учени от 20 института на БАН. Тя включваше демонстрации на научно-приложни разработки, интерактивни експерименти за деца и възрастни и постерна изложба с най-новите изследвания и проекти на учените.
Под мотото „Науката и иновациите изграждат бъдещето“ щандовете на институтите на БАН посрещаха посетители от 16:00 до 22:00 ч. пред Регионалния исторически музей – София на пл. „Бански“ 1, а постерната изложба беше подредена в Триъгълната кула на Сердика, където гостите можеха да разгледат и античната Сердика чрез виртуална реалност.
Официалното откриване в 18:30 ч. водеше д-р Марин Пандев, директор на Единния център за иновации на БАН. С видеообръщение към участниците се обърна г-жа Екатерина Захариева, европейски комисар по въпросите на стартъпите, научните изследвания и иновациите. Приветствия поднесоха акад. Николай Витанов, заместник-министър на образованието и науката, проф. Емануел Мутафов, заместник-председател на БАН, и доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова, директор на Регионалния исторически музей – София и домакин на събитието. Проф. Мутафов припомни, че идеята за съхраняване и развитие на знанието стои в основата на Академията още от създаването на Българското книжовно дружество през 1869 г., и я свърза с мотото на тазгодишната Нощ. Поздравителен адрес от името на г-н Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара, поднесе г-жа Христина Каспарян, главен директор на Центъра за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи (ЦИНТРА) към БСК.
В „Кабинетите по любопитство“ за деца най-малките посетители разглеждаха собствените си клетки под микроскоп с учените от Института по молекулярна биология и надникнаха в микросвета на антарктическите дрожди с Института по микробиология, като научиха повече и за 34-тата Българска антарктическа експедиция. Те се запознаха и с образователните програми на Националния археологически институт с музей и на Националния етнографски музей към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей. Институтът по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ показа различни видове батерии и суперкондензатори, водна електролиза и модел на „Зелен енергиен цикъл с водород“, а Институтът по инженерна химия демонстрира химични реакции, които срещаме в бита и в промишлеността. Институтът по роботика, Институтът по математика и информатика и Единният център за иновации на БАН въведоха децата в „Гората на Питагор“ чрез XR и интерактивни технологии. Националният институт по геофизика, геодезия и география демонстрира автентичен механичен сеизмограф и съвременни безпилотни системи за 3D картографиране на земната повърхност, а Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания покани посетителите да станат „изследователи за една вечер“ и да научат какво ни разказва водата.
В панела K-TRIO за Всички гражданите се срещнаха с изследователи от различни научни области. Институтът по роботика представи прототип на роботизирана протеза на ръка, 3D принтирани роботи и асистиращи технологии в логопедичната терапия, а Институтът по океанология демонстрира Арго буй и представи участието на България в европейската научна инфраструктура Евро-Арго за изследване на Черно море и Световния океан в рамките на Център за компетентност „Блу Кристал“ на ИО-БАН. Гостите научиха повече за системата на Националния институт по геофизика, геодезия и география за прогноза на замърсяването на въздуха в България и в три града – София, Пловдив и Варна, както и за изследванията на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и на Института за исторически изследвания. В постерната изложба бяха представени разработки в областта на изкуствения интелект, водородните технологии и соларната енергия, новите материали, морските и екосистемните изследвания, геологията и археологията. Сред тях бяха „AI ArchaeoTopia: Археология на топографски карти чрез изкуствен интелект“ на Националния археологически институт с музей и производството на водород чрез алкални електролизьори с анион проводящи мембрани в рамките на Център за компетентност „ХИТМОБИЛ“.
На Европейския щанд Единният център за иновации на БАН представи инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация чрез европейската мрежа Enterprise Europe Network и проектите BOOST и INVESTech, както и спин-оф, стартъп и ученически компании. По-рано същия ден в Единния център за иновации се проведе хибридната кръгла маса „Пътят на научния пробив до успешна реализация“.
Събитието привлече многобройни любознателни граждани и гости на столицата.
ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА УЧЕНИТЕ 2026 се осъществява по проект 101305404 – K-TRIO – Researchers in the Knowledge Triangle, HORIZON-MSCA-2025-CITIZENS-01, финансиран от Европейския съюз по програма „Хоризонт Европа“, действия „Мария Склодовска-Кюри“, от консорциум с координатор Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и партньори: Сдружение „Форум Наука“, Сдружение „Център за върхови постижения УНИТе“, Тракийски университет – Стара Загора, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Бургаски университет „Проф. Асен Златаров“, Център по растителна системна биология и биотехнология – Пловдив, Институт по математика и информатика на БАН, Регионален исторически музей – София, Единен център за иновации на БАН и Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.
