За шести път Форумът „Наука за бизнес“ събра на едно място учени и предприемачи

Печат

 

Pict

Над 170 представители на научни институции, браншови бизнес организации и фирми се включиха във Форума „Наука за бизнес“, който се проведе днес (16 юни 2026 г.) в Интер Експо Център София. Събитието беше организирано от Българската академия на науките (БАН), Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), с подкрепата на Единен център за иновации на БАН и се проведе за шести пореден път.

След пет успешни издания, Форумът „Наука за бизнес“ се превърна в ключов фактор за иновации, технологичен напредък и икономическо развитие. В България, както и в много други страни, симбиозата между наука и бизнес става все по-значима за стимулиране на научноизследователската дейност и за създаване на нови продукти и услуги.

По време на събитието бяха представени технологични решения, услуги и проекти на Българска академия на науките, насочени към индустрията, както и добри практики за сътрудничество.

Приветствия към участниците във форума поднесоха президентът на Република България Илиана Йотова, зам.-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Атанас Мазнев, зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева и изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков.В рамките на проявата бе обособена експо зона, на която с индивидуални щандове научноизследователските институти на Академията представиха последните си разработки, подходящи за реализация в бизнес процесите.

При откриването на форума изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков подчерта, че комерсиализацията на научния продукт дава добавена стойност за обществото, затова връзката между наука и бизнес е от изключително значение за повишаването на конкурентоспособността и успешното развитие на икономиката.

„Днешният форум събира на едно място хората, които създават знанието, а знанието се превръща в икономика. Срещата на бизнеса и науката е партньорство, което дава добри резултати. В свят на ускорени технологични промени жизнено важно е партньорството между бизнес и наука – това е диалог, който води до промяна на цели отрасли. Богатството се създава там, където знанието среща предприемаческия дух“, каза в приветствието си президентът Илиана Йотова. „Истинската стойност на научните постижения се разгръща, когато достига до хората – до предприятията и до пазара. Бизнесът не трябва да разглежда научните изследвания като на един далечен, академичен свят. Най-успешните компании в Европа са тези, които инвестират в знания, в иновации и в партньорства с научните институции. България не трябва да бъде само пазар на чужди технологии – България има всички възможности и предимства да създава високи технологии. ЕС отделя милиарди евро за изследвания и иновации, защото икономическото лидерство вече не се измерва само с производствени мощности, а с интелектуален потенциал, с патенти и с възможността да създаваш решения за днешния свят. Трябва да признаем, че българската държава е в огромен дълг към своите учени – тази сфера остава хронично недофинансирана от десетилетия, а съвременната приложна наука изисква модерни технологии, високотехнологично оборудване и конкурентни условия на труд. Затова искам изрично да благодаря на българските учени за тяхната отдаденост и призвание. Българската наука е конкурентоспособна! Днешният форум има важна мисия – да направи тези достижения видими за бизнеса“, каза още президентът на Република България. Илиана Йотова бе категорична, че „науката не е разход, а инвестиция, която определя бъдещето на нашето общество“.

Според Атанас Мазнев - зам.-министър на иновациите и дигиталната трансформация, „промяната се случва, само когато между лабораторията и пазара има изграден мост. България има потенциал да бъде създател на технологии, а не само потребител. Нашата цел е да създадем условия, при които всяка добра идея да стигне до пазара. Големите научни открития променят света, само когато има изградена и силна екосистема.“

„Бизнесът не може да бъде конкурентоспособен, ако не залага на последните иновации, а науката не може и не трябва да бъде изолирана от икономиката“, категоричен бе акад. Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката. Според него, „хората от науката и бизнеса трябва да говорят един и същи език и това е езикът на развитието“.

„Най-трудният път, за да стане едно наше откритие реалност, е пътят от лабораторията до пазара. Това е един проблем, която е трудно преодолим. Държавата не подпомага достатъчно този етап от иновацията. Министерството на иновациите заедно с МОН трябва да намерят повече начини за подкрепа на бизнеса, а бизнесът трябва да има повече доверие в българските учени“, каза от своя страна чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН, и подчерта, че в Единния център за иновации на БАН става симбиозата между бизнеса и науката.

Работната част на форума беше разделена на два тематични панела, а модератор на двата дискусионни панела беше Йонко Чуклев, член на УС на Българска стопанска камара, зам.-председател и член на УС Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARAi).

По време на първия панел бяха представени успешни проекти между отделни компании и научни институти към БАН:

Във втория панел екипите на БАН представиха научно-приложни технологии – проекти, търсещи партньорство с бизнеса:

Във финалната част на форума се проведоха двустранни срещи и нетуъркинг. Участниците в събитието имаха възможност да се запознаят по-отблизо с научните институти при БАН:

Форумът се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network към Единния център за иновации на БАН и Европейска нощ на учените (K-TRIO).

 

Photo

Приложение: Електронна брошура на технологиите, представени по време на форума