Над 170 представители на научни институции, браншови бизнес организации и фирми се включиха във Форума „Наука за бизнес“, който се проведе днес (16 юни 2026 г.) в Интер Експо Център София. Събитието беше организирано от Българската академия на науките (БАН), Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), с подкрепата на Единен център за иновации на БАН и се проведе за шести пореден път.

След пет успешни издания, Форумът „Наука за бизнес“ се превърна в ключов фактор за иновации, технологичен напредък и икономическо развитие. В България, както и в много други страни, симбиозата между наука и бизнес става все по-значима за стимулиране на научноизследователската дейност и за създаване на нови продукти и услуги.

По време на събитието бяха представени технологични решения, услуги и проекти на Българска академия на науките, насочени към индустрията, както и добри практики за сътрудничество.

Приветствия към участниците във форума поднесоха президентът на Република България Илиана Йотова, зам.-министърът на иновациите и дигиталната трансформация Атанас Мазнев, зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на Българската академия на науките чл.-кор. Евелина Славчева и изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков.В рамките на проявата бе обособена експо зона, на която с индивидуални щандове научноизследователските институти на Академията представиха последните си разработки, подходящи за реализация в бизнес процесите.

При откриването на форума изпълнителният директор на ИАНМСП Бойко Таков подчерта, че комерсиализацията на научния продукт дава добавена стойност за обществото, затова връзката между наука и бизнес е от изключително значение за повишаването на конкурентоспособността и успешното развитие на икономиката.

„Днешният форум събира на едно място хората, които създават знанието, а знанието се превръща в икономика. Срещата на бизнеса и науката е партньорство, което дава добри резултати. В свят на ускорени технологични промени жизнено важно е партньорството между бизнес и наука – това е диалог, който води до промяна на цели отрасли. Богатството се създава там, където знанието среща предприемаческия дух“, каза в приветствието си президентът Илиана Йотова. „Истинската стойност на научните постижения се разгръща, когато достига до хората – до предприятията и до пазара. Бизнесът не трябва да разглежда научните изследвания като на един далечен, академичен свят. Най-успешните компании в Европа са тези, които инвестират в знания, в иновации и в партньорства с научните институции. България не трябва да бъде само пазар на чужди технологии – България има всички възможности и предимства да създава високи технологии. ЕС отделя милиарди евро за изследвания и иновации, защото икономическото лидерство вече не се измерва само с производствени мощности, а с интелектуален потенциал, с патенти и с възможността да създаваш решения за днешния свят. Трябва да признаем, че българската държава е в огромен дълг към своите учени – тази сфера остава хронично недофинансирана от десетилетия, а съвременната приложна наука изисква модерни технологии, високотехнологично оборудване и конкурентни условия на труд. Затова искам изрично да благодаря на българските учени за тяхната отдаденост и призвание. Българската наука е конкурентоспособна! Днешният форум има важна мисия – да направи тези достижения видими за бизнеса“, каза още президентът на Република България. Илиана Йотова бе категорична, че „науката не е разход, а инвестиция, която определя бъдещето на нашето общество“.

Според Атанас Мазнев - зам.-министър на иновациите и дигиталната трансформация, „промяната се случва, само когато между лабораторията и пазара има изграден мост. България има потенциал да бъде създател на технологии, а не само потребител. Нашата цел е да създадем условия, при които всяка добра идея да стигне до пазара. Големите научни открития променят света, само когато има изградена и силна екосистема.“

„Бизнесът не може да бъде конкурентоспособен, ако не залага на последните иновации, а науката не може и не трябва да бъде изолирана от икономиката“, категоричен бе акад. Николай Витанов, зам.-министър на образованието и науката. Според него, „хората от науката и бизнеса трябва да говорят един и същи език и това е езикът на развитието“.

„Най-трудният път, за да стане едно наше откритие реалност, е пътят от лабораторията до пазара. Това е един проблем, която е трудно преодолим. Държавата не подпомага достатъчно този етап от иновацията. Министерството на иновациите заедно с МОН трябва да намерят повече начини за подкрепа на бизнеса, а бизнесът трябва да има повече доверие в българските учени“, каза от своя страна чл.-кор. Евелина Славчева, председател на БАН, и подчерта, че в Единния център за иновации на БАН става симбиозата между бизнеса и науката.

Работната част на форума беше разделена на два тематични панела, а модератор на двата дискусионни панела беше Йонко Чуклев, член на УС на Българска стопанска камара, зам.-председател и член на УС Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARAi).

По време на първия панел бяха представени успешни проекти между отделни компании и научни институти към БАН:

• • Инж. Александър Чичеклиев – управител на „Братя Чичеклиеви“ ООД, представи сътрудничеството между управляваната от него компания и Института по роботика при БАН.
• • Радослав Андреев - продуктов мениджър в „Монбат“ АД, представи сътрудничеството на компанията с Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“.
• • Доц. д-р Николай Крушков - член на Борда на директорите на „Белла България“, говори за националния контекст на науката за индустрията.

Във втория панел екипите на БАН представиха научно-приложни технологии – проекти, търсещи партньорство с бизнеса:

• • Доц. д-р Ясен Паунски от Института по роботика „Свети апостол и евангелист Матей“ представи екологични роботи, захранвани с водородна горивна клетка
• • Ас. Теодор Вакарелски от Института по информационни и комуникационни технологии представи технология за разпознаване на емоции и разпознаване на хора чрез следене на очи (eye tracking)
• • Доц. д-р Пламен Николов от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ представи подобрен електролит за ванадиеви поточни батерии
• • Доц. д-р Галин Борисов от Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“ представи водороден генератор в пакетна конструкция от Zero – gap тип
• • Гл. ас. д-р инж. Евгений Ганев от Института по инженерна химия представи биотехнологично производство на водород от възобновяеми суровини.
• • Проф. д-р Димитринка Николова от Института по катализ представи Катализатори за пречистване на водород за приложение във водородни горивни клетки.
• • Проф. д-р Александър Караманов от Института по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи използване на неорганични техногенни отпадъци за получаване на нови строителни пено-керамики.
• • Гл. ас. д-р Илиян Джобов от Института по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи гранитоподобни облицовъчни синтеровани стъклокерамики от опасни промишлени отпадъци
• • Гл. ас. д-р Фейзим Ходжаоглу от Институт по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представи нови облицовъчни керамики oт промишлени отпадъци с подобрени свойства.
• • Проф. д-р Светла Данова от Института по микробиология „Стефан Ангелов“ представи функционален прототип на биотична добавка на основата на продукти с висока остатъчна стойност от био и агро производства.
• • Гл. ас. д-р Десислава Будурова от Института по полимери представи биополимерен носител на природни акарициди.
• • Проф. д-р Маргарита Попова от Института по органична химия с Център по фитохимия представи улавяне на СО2 върху порести адсорбенти, получени от отпадъчни материали.
• • Проф. д-р Павлина Долашка от Института по органична химия с Център по фитохимия представи зелен синтез на адсорбенти с метални наночастици и приложение.
• • Доц. д-р инж. Димитър Колев от Института по инженерна химия представи метод и инсталация за пречистване на отпадни киселинни газове.
• • Ас. Петър Колев от Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ представи детекция на патогени/газове/пестициди, базирана на биосензорна технология.

Във финалната част на форума се проведоха двустранни срещи и нетуъркинг. Участниците в събитието имаха възможност да се запознаят по-отблизо с научните институти при БАН:

• • Институтът по роботика "Св. Ап. и Ев. Матей" представи възможностите в услуга на бизнеса на своя Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска – Quasar“. Беше направена и демонстрация на екологичен колаборативен робот, захранван със зелен водород - Проект H2Cobot.
• • Чрез видео материали, макети и виртуална реалност Институтът по информационни и комуникационни технологии представи своя Център за върхови постижения по Информатика и ИКТ. Беше направена и демонстрация на софтуер за идентификация на хора и разпознаване на хора.
• • Институтът по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски” представи Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“, както и два от актуалните си проекти: Проект BG-RRP-2.011-0048 „Подобрен електролит за ванадиеви поточни батерии“; Проект BG-RRP-2.017-0027 „Водороден генератор в пакетна конструкция от Zero-Gap тип“.
• • Институтът по катализ представи катализатори за пречистване на водород като стъпка напред за нулеви емисии.
• • Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ представи иновативни разработки в сферата на зелените технологии: „Нови подходи за подбор и интегриране на БИОТИЦИ (про/пост и метабиотици) във функционални формули за хранителни добавки с висок биологичен потенциал на основата на агро и промишлени отпадъци“; „Получаване на биофунгициден препарат от отпадна биомаса: биотехнология за устойчиво екоземеделие“. Разработките са финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU.
• • Институтът по инженерна химия представя химични и биохимични технологии представи: Биотехнологично производство на водород от възобновяеми суровини; „Оползотворяване на отпадни продукти от агро и биопроизводства като източник на хранителни вещества“; „Деалкохолизация на вина чрез наномембранна филтрация“; „Метод и инсталация за пречистване на отпадни киселинни газове“.
• • Институтът по електроника „Акад. Емил Джаков“ представи лазерни методи за разработване на сензори и самопочистващи се повърхности.
• • Институтът по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“ представя прототипи и образци на нови строителни материали с подобрени свойства от неорганични индустриални отпадъци.
• • Институтът по органична химия с Център по фитохимия представи иновативни разработки в сферата на зелените технологии: Център за компетентност „Clean&Circle” – „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“; „Екологична технология за конверсия на отпадна биомаса до иновативен продукт (активен въглен) с широко приложение (ЕкоТехПродукт)“; Адсорбент за пречистване на води от полифлуоралкални съединения, тежки метали и пестициди. Въглеродни материали синтезирани от продукти от преработката на органични отпадъци - активни въглени с нанесени наночастици, колби с разтвори на PFAS, тежки метали и пестициди.
• • Институтът по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“ представи биосензори за медицинска диагностика, контрол на околната среда качество на храни.
• • Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО)-БАН представи постигнатите резултати по ННП „Сигурност и отбрана“ (ННП СиО), европейските проекти на тема “European Resilience from Space“: VALORADA, Med-IREN, Regions4Climate, както и инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация на международно и национално ниво (проекта FIERCE за иновации за бизнеса, в подкрепа на двойния зелен и цифров преход).
• • Единният център за иновации на БАН представи инструменти и услуги за технологичен трансфер, комерсиализация и интернационализация на международно и национално ниво, сред които:

• • - Enterprise Europe Network – най-голямата европейска мрежа в подкрепа на МСП и научноизследователски организации за устойчивост, иновации, дигитализация, интернационализация, технологичен трансфер, комерсиализация и достъп до финансиране;
  • - Надграждане на Единния център за иновации на БАН, финансиран по Механизма за възстановяване и устойчивост (NextGenerationEU);
  • - Innovation Vocational Excellence and Sustainability in Tech (INVESTech) – транснационална латформа за центрове за професионални постижения (CoVE) в областта на ИКТ в Словакия, Гърция, България, Кипър и Литва;
  • - Building Outstanding Opportunities for Science and Talent (BOOST) – проект за подобряване на научноизследователския и иновационен капацитет в разширяващите се страни (Widening Countries) за насърчаване на сътрудничеството между академичния сектор и бизнеса;
  • - Researchers in the Knowledge Triangle (K-TRIO), Европейска нощ на учените – инициатива за популяризиране на науката и научните разработки и подкрепа за изграждане на връзка образование-наука-бизнес.

Форумът се организира с подкрепата на Enterprise Europe Network към Единния център за иновации на БАН и Европейска нощ на учените (K-TRIO).

Приложение: Електронна брошура на технологиите, представени по време на форума