Как водородните технологии, политики и образование в ЕС отварят нови възможности за партньорства с Китай… и не само

Ако следите какво предстои в света на енергията, това е моментът да се включите! Присъединете се към проф. Дария Владикова на 5 ноември, когато тя ще проведе семинар от Ухан, Китай, за водородните политики, технологии и образование в ЕС, които подкрепят сътрудничеството и новите бизнес възможности с Китай.

Какво да очаквате:

• Как ЕС и Китай насърчават приемането на водород
• Политическите промени, които формират глобалния енергиен пазар
• Възможностите за международно сътрудничество и бизнес развитие
• Квалификацията и образованието в областта на водородните технологии

Лекцията ще покаже как усилията на ЕС в областта на водорода създават нови пътеки за сътрудничество между ЕС и Китай не само в областта на изследванията, но и в практическите решения, които ще повлияят на индустриите по целия свят.

Ако се интересувате от пресечната точка между изследванията, иновациите и устойчивата енергия на глобално ниво, не пропускайте това събитие!

Кога: 5 ноември, 13:00 EET / 12:00 CET / 19:00 BJT

Къде: Онлайн през Microsoft Teams Присъединете се

На живо от Китайско-Европейския институт за чиста и възобновяема енергия в Ухан

На 10 декември 2025 г., в София се проведе 2-рата работна среща/уъркшоп със заинтересовани страни, посветен на модела за Център за високи постижения в професионалното образование и обучение (CoVE) в ИКТ сектора в България и развитието на умения за нови авангардни технологии.

Срещата бе организирана от Cluster Sofia Knowledge City, ТУЕС и Единен център за иновации на БАН (Joint Innovation Centre of BAS) и се проведе в рамките на проекта INVESTech.

Фокусът на дискусията беше:

• • изграждане на CoVE екосистема и партньорска мрежа в България;
• • идентифициране на пропуски в уменията и компетентностите на професионалисти в 7-те Advanced Technologies for Industry (ATI);
• • посока за разработване на микроквалификации (micro-credentials) и устойчив модел за сътрудничество образование–наука–бизнес

Благодарим на всички участници за активното включване и ценните гледни точки — те са ключови за следващите стъпки по създаването на CoVE в София, като част от регионалната мрежа на INVESTech.

Уважаеми колеги на 21.10.2025 г., за кандидатстване отвори процедурата “Укрепване на изследователския потенциал чрез привличане и задържане на талантливи изследователи – 3” (BG-RRP-2.024). Тя е част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и има бюджет в размер на 170 380 лв.

Целта на процедурата е да допринесе за привличането и задържането на изследователи с магистърска или бакалавърска степен (от България, ЕС или от Европейското икономическо пространство), които желаят да изградят професионална кариера в областта на чистите или цифровите технологии. Специализантите ще изпълняват научноизследователска програма, ще усвояват нови техники и методи, както и ще участват в научни дискусии и семинари, специализирани курсове и лекции.

Могат да кандидатстват самостоятелни научни и експертни звена на БАН, които ще предоставят своята научноизследователска и материална база за специализантите. Ключов елемент е участието на представители на бизнеса като съръководители или консултанти в проектите на специализантите.

Проектното предложение се подготвя от специализанта с помощта на ръководителя от звеното на БАН и съръководителя или консултанта от бизнес оператор, ако има номиниран такъв. С проектите се цели освен получаване на научен резултат, също така изграждане на висококвалифицирани специалисти в областта на двойния преход.

Един изследователски проект може да получи 9 600 лв. за период от 6 месеца. Средствата ще покриват до 100% от допустимите разходи. Предвидено е да бъдат финансирани 17 проектни предложения.

В тематично отношение специализациите могат да попадат в някоя от следните три области:

1. Зелени технологии и ресурсна ефективност;
2. Цифрови технологии;
3. Публични политики, икономически процеси, регулаторни решения, социални и етични аспекти и др. в контекста на зеления преход и цифровизацията.

Допустими за финансиране са следните дейности:

1. Провеждане на независими научни изследвания в тематичните направления;
2. Дейности, свързани с широко разпространение на резултатите от научните изследвания;
3. Дейности по трансфер на знания;
4. Дейности за организация и управление на проекта;
5. Дейности по информиране и публичност.

Ще се покриват единствено разходи за възнаграждения на специализанти (1 600 лв. месечно), в т.ч. задължителните здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя, както и всички задължителни плащания на работодателя. Не се допускат непреки разходи.

Крайната дата за изпълнение на проектните дейности е 30.06.2026 г.

Крайният срок за подаване на проектни предложения е 24.11.2025 г., 17:30 ч. чрез системата ИСУН 2020.

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Със средствата ще бъдат създадени необходимите лабораторни условия за научната работа.

Според Международната агенция за атомна енергия (IAEA) ядреният синтез е източник на почти неограничена, безопасна и чиста енергия. Именно чрез този процес се „захранват“ звездите и Слънцето. В световен мащаб се полагат значителни научни усилия за постигането и приложението му. Наскоро в лаборатория на ИТФФ, за пръв път в света, експериментално беше получена реакция на ядрен синтез в условията на фемтосекундно лазерно излъчване. Т.е., чрез ултра къси импулси с висока мощност за изключително кратък период от време. Опитът е на четирима учени от Института по физика на твърдото тяло и Института по електроника на БАН.

Усилията им ще бъдат подкрепени от бившия председател на Академията акад. Никола Съботинов и директора на ИФТТ доц. Екатерина Йорданова. С финансирането по Програмата за научни изследвания те ще опитат да развият и оптимизират този български иновативен метод за ядрен синтез. Това ще бъде уникален експеримент не само за България, но и в световен мащаб. Способът на БАН е по-компактен, с по-ниска консумация на енергия и по-висока безопасност спрямо използваните в САЩ и ЕC.

При успешна реализация проектът може да доведе до революция в производството на ядрена енергия, като ще позволи използването на по-малки и ефективни реактори. Това ще даде възможност на страната ни да развива технологии, патенти и индустриални партньорства, включително с участието на малки и средни предприятия и научни организации. Така България може да се нареди сред лидерите в авангардните изследвания и да има съществен принос към европейската зелена и енергийна трансформация.

Интервю с акад. Никола Съботинов, част 1

Интервю с акад. Никола Съботинов, част 2