| Article Index |
|---|
| Европейска нощ на учените 2022 |
| Новини |
| Програма |
| Конкурси |
| Кабинети по любопитство |
| Изложби |
| Списания |
| Контакти |
| All Pages |
КАБИНЕТИ ПО ЛЮБОПИТСТВО
30 септември 2022
Античен културно-комуникационен комплекс Сердика
София, пл. Независимост №1, подкуполното пространство
К-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Европейски щанд
Таланти в науката и иновациите:
• EURAXESS – Европейска мрежа за кариера и мобилност на учените
Дейности Мария Склодовска-Кюри (MSCA) на Програма Хоризонт Европа
Мрежата EURAXESS на ЕК е създадена с цел подкрепа за кариерното развитие и мобилността на учените. Оперира в 43 страни в Европа и има 9 контактни точки на всички останали континенти, разположени в ключови за развитие на научни изследвания градове. Предоставя безплатно съдействие и поддържа най-големия портал за работа на учени, материали и онлайн курсове, инструменти за планиране и развитие на научната кариера. Координатор на националната мрежа в България е Софиййски университет “Св. Кл. Охридски“.
Модератори: Светлана Димитрова, Таня Йорданова, доц. Елисавета Гурова
•Enterprise Europe Network (EEN) – Европейска мрежа в подкрепа на бизнеса за интернационализация, технологичен трансфер, комерсиализация и достъп до финансиране. Услуги и възможности за бизнеса.
Модератори: Марин Пандев, Бонка Шаламанова, д-р Даниела Леви, Единен център за иновации на Българска академия на науките
16.00 -22.00 К-TRIO ЗА ДЕЦА: Кабинети по любопитство
„Батерии и водородни технологии“ и „Електрохимични системи за зелена енергия“
С демонстрациите се цели да бъде предизвикан интерес у децата и учителите им към опознаване на електрохимичните системи за съхранение и отдаване на електрическа енергия, в т.ч. батерии, горивни клетки и др. водородни системи. Ще бъдат представени в по-елементарен вид принципното им устройство, както и тяхното приложение в съвременните технологии за „зелена“ енергия, чрез демонстриране на атрактивни макети и действащи модели. Учениците ще бъдат обучавани да измерват основен технически показател (напрежение) и ще им бъдат предоставени печатни материали.
Дейности:
- Запознаване с основните елементи и принцип на работа на батериите с нагледни материали и макет;
- Демонстрация на „плодова“ батерия и „Елемент на Даниел-Якоби“;
- Измерване на напрежение на различни батерии с волтметър;
- Демонстрация на електролиза на водата;
- Демонстрация на моделни детски колички, задвижван от горивни клетки с „изгаряне“ на водород;
- Демонстрация на модел „Зелен енергиен цикъл“ – електричество, добито от слънчева енергия, се използва за получаване на водород от вода, който в последствие предоставя електрическа енергия при свързването си с кислорода от въздуха и се образува вода;
- Запознаване с водородната енергетика като технология на бъдещето, чрез печатни брошури и постери.
Модератори: доц. д-р Галин Борисов, гл. ас. д-р Емилия Младенова, гл. ас. д-р Миглена Славова, Дина Иванова Институт по електрохимия и енергийни системи „Академик Евгени Будевски“ на Българска академия на науките
„Изворът на живота“ в Епископската базилика на Филипопол в контекста на STEAM
Цели се едновременно развитие на дигитална компетентност, математическа компетентност, основни компетентности в областта на природните науки и технологиите, компетентност за културна осведоменост и изява чрез изучаване на обекти в Епископската базилика на Филипопол (която е открита за посетители през април 2021 г.) и прилагане на идеи при създаване на художествени произведения.
Дейности:
Основната разглеждана задача е свързана с изучаване и възстановка на мозайката "Изворът на живота" в Епископската базилика на Филипопол. Ще бъдат представени идеи за създаване и използване на компютърни модели, както за възстановка, така и за създаване на художествени произведения в разглеждания стил.
Някои от ресурсите могат да се използват във Виртуалния училищен кабинет по математика на адресите:
http://cabinet.bg/index.php?contenttype=viewarticle&id=327
http://cabinet.bg/index.php?contenttype=viewarticle&id=328
Изложби към Кабинета по любопитство:
- Изложба "Райска градина“ с творби на ученици от 129 ОУ „Антим I“ и участници в Кабинета по любопитство.
- проф. Тони Чехларова: Изложба на 3D принтирани бижута "В стила на Епископската базилика на Филипопол".
Модератори: проф. Тони Чехларова (Институт по математика и информатика на Българска академия на науките), Неда Чехларова (Тонедико), Койя Чехларова (НБУ)
„Презареждаем газ-дифузионен електрод, съдържащ зеолит“ - този тип електроди са част от метал-въздушни батерии с висока енергийна плътност с приложение в хибридни ВЕИ.
Посетителите ще имат възможност да се запознаят с разработването на прототип на акумулатор метал-хидрид въздух. Акцентът на представянето ще бъде върху единия от електродите в разглежданата система, а именно върху газ-дифузионния електрод, съдържащ природен зеолит. Посетителите ще могат да се запознаят с материалите, методите за получаване на електродите и последните резултати от проведените изследвания. Ще бъде представен принципът на работа и приложението на акумулатора. Ще бъдат предоставени печатни материали с информация за разработката.
-Представяне на Център за компетентност „ХИТМОБИЛ – Технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия“. Услуги и възможности за бизнеса.
-Представяне на Национална научна инфраструктура „Съхранение на енергия и водородна енергетика“ (НИ СЕВЕ). Услуги и възможности за бизнеса.
Модератори: гл. ас. д-р Борислав Абрашев, ас. Валентин Терзиев, гл. ас. д-р Благой Бурдин, д-р Даниела Леви Институт по електрохимия и енергийни системи „Академик Евгени Будевски“ на Българска академия на науките
ОПТИКА И ОПТОМЕТРИЯ, СУ
На демонстрационния щанд ще бъде показано и дискутирано:
- какви промени се случват с нашето зрение от раждането до зрелостта,
- кои фактори влияят на развитието на зрителната ни система,
- как двете ни очи работят заедно,
- от какво ни защитават сълзите и защо мигаме,
- има ли пандемия от миопия
- кои са митовете и истините за упражненията за очи
Модератор: д-р Мила Драгомирова, докторанти Гергана Михова и Никола Пеев, проф. Асен Пашов, Физически факултет на Софийски университет
16.00 -22.00 K-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Кабинети по любопитство
Безпилотни летателни апарати и приложенията на машинно самообучение
Посетителите ще могат да се запознаят с някои безпилотни летателни средства и техните приложения. Също така ще могат да наблюдават полезността от извличането и обработката на данни от сензори, използването на машинно самообучение при анализа на тези данни, както и други интересни похвати.
Представяне на Център за компетентност “Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска” (QUASAR).
Модератори: ас. Момчил Куртев, Светослав Моллов, ас. Мартин Ралчев, Институт по роботика на Българска академия на науките
Наука и практики, новости и приложения
На щанда посетителите ще имат възможност да се запознаят с:
-Представяне на нови тенденции в разработването на нов клас батерии;
-Квантово-химичен и експериментален анализ на антивирусната активност на екстракт от растението Graptopetalum paraguayense E Walter към човешки корона вируси;
-Материали за по-добър живот - метод за получаване и охарактеризиране.
Модератори: гл.ас. д-р Мария Ганчева, гл.ас. д-р Цветан Захариев, ас. Нина Стоянова – Нанкова Институт по обща и неорганична химия на Българска академия на науките
50 ГОДИНИ "БЪЛГАРИЯ – КОСМИЧЕСКА ДЪРЖАВА"
На щанда посетителите ще могат да видят:
- Първия български прибор П1, монтиран на спътника "Интеркосмос-8" летял в Космоса и успешно предавал данни.
На първи декември 1972 година в необятния космос полита първата българска научна апаратура, носеща скромното име Прибор-1 /П-1/. Създадена е от български учени и специалисти от групата "Физика на космоса", предшественик на Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките. С данните, които изпраща до земните лаборатории, България е призната за космическа държава.
- Макет на първата в света космическа оранжерия „СВЕТ“ - работи успешно на борда на орбиталната космическа станция "МИР" в периода 1990-2000 г. В нея за първи път e отгледана пшеница от семе до семе.
- Дозиметри "Люлин", уреди от серия дозиметри за измерване на мощностите на радиационните дози и потоците галактически космически лъчи в междупланетното пространство.
Повече от 150 научни апаратури и уреди защитиха мястото на България сред първите, овладяващи истински и мащабно космическото пространство. Днес оригинални български апарати работят на Международната космическа станция (на 19.02.22 беше изстрелян поредният български уред към МКС). Българската апаратура работи безупречно и бяха получени уникални резултати за радиационната обстановка по трасето Земя-Марс, и до днес тя предава данни в орбита около далечния Марс.
Модератори: проф. Г. Желев, Валери Вацев Институт за космически изследвания и технологии на Българска академия на науките
Геополимери – нови екологични материали
Гостите ще се запознаят с един сравнително нов клас материали – геополимери. Геополимерите имат висок потенциал за употреба, поради добрата дълготрайност, топло и химическа устойчивост, бързото натрупване на якост, адхезията с армировка/добавъчни материали, икономическия и екологичен аспект, както и поради възможността от употребата на вторични продукти. Ще бъдат изложени образци от геополимери направени от природни и индустриални суровини. Ще бъдат проведени демонстрации с бързо втвърдяващ геополимер направен от отпадни продукти, който в бъдеще би могъл да допринесе за опазването на околната среда. Ще се отливат малки образци с формата на минерал, които ще бъдат раздавани.
Представената информация и резултати са благодарение на проект КП-06-М47/1 от 2020 година, финансиран от ФНИ.
Модератори: гл. ас. д-р Александър Николов, инж. Никола Куванджиев, ас. д-р Борислав Барбов Институт по минералогия и кристалография на Българска академия на науките
Нов метод за функционална активация на човешки сперматозоиди, чрез инжектиране на хидрофобни наночастици от въглеродни сажди в прясно отделен еякулат
Разработката е съвместна между Институт по физика на твърдото тяло на БАН и медицински център „Неовитро“. Основните области на приложение са криобиологията и репродуктивната медицина. Основният проблем, който се решава е свързан с обработка и селекция на сперматозоиди с най-висок репродуктивен потенциал.
Модератори: доц. д-р Карекин Есмерян, химик Теодор Гръков Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките
Неозойски растителни фосили от находища в България
По време на демонстрационния щанд ще бъдат представени растителни фосили от находища в България с възраст от 35 до 5 милиона години. Презентацията ще включва различни фосилизирани растителни органи - листа, съцветия, дървесина. На посетителите ще бъдат обяснени различните начини за фосилизацията на растенията и различните типове растителни фосили. Също така, ще бъдат дискутирани предметът и задачите на науката палеоботаника, която изследва растителните фосили. Ще бъде отделено специално внимание на резултатите от палеоботаничните изследвания и информацията, която те ни предоставят. Най-важните от тях са разкриването на флората и растителността съществували на територията на България преди милиони години, тяхната еволюция и особеното им значение за реконструкцията на палеоклимата. Чрез представените растителни фосили, посетителите ще могат да се уверят в това, как в течение на милиони години, климатът на територията на България се е променил от тропичен до умереноконтинентален.
Модератори: доц. д-р Владимир Бозуков, ас. Анета Ламбевска-Христова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките
Дигитални проекти
На демонстрационния щанд на Института за литература към БАН (ИЛ-БАН) посетителите ще могат да се запознаят с дигиталните проекти, разработвани в последните години от научни екипи на института. Те съдържат интересни факти за български писатели, ръкописи, снимки, дигитализирани архиви и други любопитни аспекти на българската литература от IX до XXI век. Дигиталните проекти, които ще бъдат представени, съдържат материали и изследвания от различни епохи: от Средновековието (например „Scripta Bulgarica: дигитална библиотека за старобългарска книжнина“, „Славянският Физиолог“, „Супрасълски сборник“), през Възраждането („Енциклопедия „Българско възраждане“, „Културно-историческо наследство на Найден Геров“), до новата и съвременната българската литература („Дигитален речник на българската литература след Освобождението“, „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“, „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки на българската научна фантастика в периода XX – XIX век“) и др.
Модератори: гл. ас. д-р Елена Борисова, гл. ас. д-р Андриана Спасова, гл. ас. д-р Станка Петрова Институт за литература на Българска академия на науките
„Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия“
Посетителите ще се запознаят с интердисциплинарния проект на Института по философия и социология, чиято цел е да бъдат изследвани възможностите за разширяване на реално извличаните офлайн ползи, за подобряване на жизнените шансове за различни категории потребители, за намаляване на социално-икономическите и социално-демографските неравенства посредством технологичния преход към дигитализация.
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ по договор КП-06 ПН55/7 от 2021 г. с три годишен срок за изпълнение. Научният колектив включва: социолози, политолози, специалисти връзки с обществеността от ИФС при БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС и Бургаския свободен университет.
Модератори: проф. Румяна Стоилова, гл. ас. Камелия Петкова, гл. ас. Стефан Марков Институт по философия и социология на Българска академия на науките, Секция „Стратификация, неравенства и мобилност“
Биофизични методи в биомедицината
Биофизичните методи, използвани в биомедицината, предоставят ценна информация за взаимовръзките и промените на атомно/молекулно ниво в биологичните системи. Тези методи разширяват възможността за по-задълбочена оценка и интерпретация на установени отклонения в структурните и функционални характеристики на биофлуиди, клетки, тъкани и системи в организма, както и реакциите им на прилагани терапии и лекарствени препарати.
Диференциалната сканираща калориметрия и атомно-силовата микроскопия са част от методиките, които се разработват в секция „Биомакромолекули и биомолекулни взаимодействия“ към ИБФБМИ-БАН за идентифициране на нови биофизични маркери за диагностика на онкологични и хематологични заболявания, високорискова бременност, невродегенеративни и други патологии.
Модератори: гл. ас. Августина Данаилова, ас. Ариана Лангари Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките, Секция "Биомакромолекули и биомолекулни взаимодействия"
Фотосинтезата - източник на живот
Фотосинтезата е единственият процес в природата, който осигурява органични съединения и кислород за живота на Земята, като същевременно редуцира количеството на въглероден диоксид в атмосферата. Глобалната промяна на климата и повишаването на замърсяванията в почвите и водите оказват неблагоприятно въздействие върху фотосинтетичните процеси и повлияват негативно развитието на растенията и добива на икономически важни култури. Изучаването на механизмите на повреждане, аклиматизация и адаптация на фотосинтезиращите организми към абиотичен стрес: екстремални температури, силна светлина, ултравиолетово лъчение, засоляване, тежки метали, хербициди и др. са особено актуални и полезни за изграждането на правилна стратегия за създаване на по-устойчиви и високопродуктивни растителни видове и селскостопански култури, важни за изхранването на непрекъснато увеличаващото се население на земята, за качеството и продължителността на живота на хората.
Модератори: гл. aс. Георги Рашков, специалист Преслава Борисова Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките, Секция „Фотовъзбудими мембрани“
Проучване влиянието на мелатониновия дефицит върху регулацията на сигнални пътища свързани с патофиозиологията на невродегенеративни заболявания и стареене
Със застаряването на населението в световен мащаб e необходимо да се обърне сериозно внимание на здравеопазването за възрастни хора и неврологичните усложнения, свързани с възрастта, които са често срещани и оказват влияние върху качеството на живот на индивида. Липсата на достатъчно научни знания за механизмите на невродегенеративните заболявания се явява пречка за разработването на ефикасни терапевтични подходи. Поради тази причина се налага изследването на молекулярните аспекти на генезиса на съответното заболяване, за да бъдат разработени ефективни диагностични и терапевтични стратегии, което е и целта на настоящите научни изследвания. Това би спомогнало за разработване на мултимодални стратегии в здравеопазването, които могат да спомогнат за качеството и продължителността на живота.
Изследванията са насочени към установяване на влиянието на мелатониновия дефицит върху регулацията на сфинголипидния и Akt сигнални пътища регулиращи клетъчното оцеляване с цел разработването на комбинирани терапевтични подходи и намиране на надеждни ранни диагностични биомаркери за невродегенеративни заболявания и стареене, което би повишило ефикасността на терапията
Модератори: ас. Ирина Георгиева, д-р Соня Апостолова, проф. Румяна Цонева Институт по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките, Лаборатория „Трансмембранна сигнализация“
Ролята на светлината в подобряването на съвременните ортопедични импланти
В последните години нуждата от ортопедични импланти с цел подобряване качеството на живот на хората е нараснала драстично. Въпреки непрестанното развитие в дизайна на имплантите, все още съществуват недостатъци, които могат да наложат ревизионни хирургични намеси или да доведат до отхвърляне на импланта от тялото. Основна причина за тези ситуации е възникването на инфекции вследствие бактериално колонизиране на ортопедичния имплант. Една такава инфекция може да доведе до антибиотична резистентност на колонизиращите бактерии и да влоши състоянието на даден пациент. Ето затова има сериозна необходимост от разработване на антибактериални повърхности, които могат да предотвратят захващането на микроби към импланта без да се налага използването на антибиотици. С такава задача се е заел нашият мултидисциплинарен изследователски екип от 15 младши изследователи, работещи в повече от 10 института в Европа, като част от европейския проект “AIMed (Antimicrobial Integrated Methodologies). Специфичната задача на българския екип включва използването на лазери, генериращи импулси с продължителност 0.0000000000001 секунди (100 фемтосекунди). Такъв тип лазери ни позволяват да модифицираме повърхностите на различни биосъвместими материали като можем да променяме едновременно тяхната морфология и химична структура. До момента, нашите резултати показват, че повърхнинно третирани материали могат да предотвратят захващането на бактерии като същевременно стимулират растежа на костни клетки. Екипът на нашия европейски проект вярва, че подходът ни може да спомогне развитието на научните постижения в областта на регенеративната медицина и да допринесе за подобряване качеството на живот на хората.
Модератори: Емил Филипов, Данте Мария Ачети Институт по електроника на Българска академия на науките
С какво се хранят дъждосвирцовите птици на морския бряг? Как съвременните ДНК методи могат да ни помогнат да разберем повече за живота на птиците?
Дъждосвирцовите птици в България са представени от гнездящи и мигриращи видове. Сребристата булка (Pluvialis squatarola), като един от тях, е мигриращ вид за нашата страна. С настоящото проучване, изследваме хранителните запаси по пясъчна ивица на българското черноморско крайбрежие и качествения състав на храната на този защитен от българското законодателство вид. Демонстрираме употребата на класически и съвременни молекулярни методи (ДНК метабаркодинг) за изясняване на тази сложна екологична тематика.
Работата е финансирана от:
- Докторантска програма на Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН;
- Българска фондация биоразнообразие – Проект за подкрепа на дипломни работи "Game Over? Do not let climate change end the game" (Договор за спонсорство No. 15/18.02.2021);
- Фонд научни изследвания – Финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти – 2021 г. (Проект KP-06-M51/3 /12.11.2021).
Модератор: д-р Стефания Клайн Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българска академия на науките
Нови нанокомпозитни полимерни мембрани за електролитни приложения
Получаването и характеризирането на нови типове инженерни материали, притежаващи изключителни свойства, са обект на значителен интерес от научната общност. В този контекст „стратегическите“ проводими полимерни системи, съчетаващи пластичност с висок електрически транспорт, достигнаха висок етап на развитие в редица академични и промишлени лаборатории. Струва си да се спомене, че интересът към полимерните мембрани за приложения с твърди електролити нарасна през последните десетилетия, заедно с разработването на нови високопроизводителни устройства за съхранение на енергия. Сред различните полимерни, системи електролитите на базата на полиетилен оксид (PEO) са най-широко изследваните системи, които обикновено се наричат комплекси без разтворители PEO/сол. Въпреки това, един от най-обещаващите алтернативни избори за преодоляване на недостатъците на полимерните електролити от PEO е методът на смесване на полимери, който може да доведе до полимерни електролити със стабилни показатели. Нашето изследване се фокусира върху получаването на смесени нанокомпозитни полимерни електролитни системи чрез включване на различни нано-пълнители и натриеви и магнезиеви йони в домакина от смесващите се полимери. Свободно стоящите и твърди нанокомпозитни полимерни смесени електролити бяха получавани чрез следване на конвенционална техника за отливане от разтвор. Всички нанокомпозитни полимери бяха характеризирани с помощта на рентгенова дифракция, инфрачервена Фурие спектроскопия, сканираща електронна микроскопия, микро-Раман, диференциална сканираща калориметрия и изследвания на електрохимичния импеданс, за да се разбере структурата, термичната стабилност и синергичното взаимодействие между полимер/полимер и полимер /йонните взаимодействия, които възникват в домакина от полимерните електролити.
С финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ в рамките на Националната научна програма „Петър Берон и НИЕ“, договор № KP-06-DB-1/16.12.2019 г. Проект: „Перспективни нанокомпозитни полимерни мембрани: получаване и характеризиране за Na, Mg-йони проводящ електролит, протонен обмен и хромогенни приложения“.
Модератори: проф. дфн Йордан Маринов, д-р Хари Кришна Кодуру Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките, Лаборатория „Течни кристали и физика на меката материя“
Регенеративна медицина - перспективи и тенденции в напредналите технологии за имплантируеми биоматериали
Текущата необходимост от подмяна и регенерация на органи и тъкани за пациенти непрекъснато нараства, главно поради липсата на донори. В опит да преодолеят тези недостатъци, ние учените, работещи в областта на тъканното инженерство и регенеративната медицина, изследваме използването на биополимерни филми и матрици като алтернатива на трансплантацията и имплантология. Понастоящем биоматериалите се използват широко в тъканното инженерство на кожата, хрущялите, костите, сухожилията, съдовете, нервите, пикочния мехур и черния дроб. Благодарение на сложността на всеки процес, включен в подготовката и изработката на биоимпланти, задълбочените проучвания и изследвания на механизмите на взаимодействие биосреда - биоматериал са от изключителна важност.
Модератор: доц. д-р Екатерина Йорданова Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките, Лаборатория „Лазери с метални пари“
Многокатодна конструкция за лазер с метални пари с разпрашване на катода
Изследван е кухокатоден газов разряд с приложение в областта на лазерните технологии и в частност при конструирането на лазерни тръби за кухокатодни газоразрядни лазери. Конструкция дава възможност за контролирано постъпване на матални пари в обема на разряда, а също така позволява едновременно разпрашване на различни метали и постигането на едновременна генерация на линиите им в един и същ активен обем.
Модератор: гл. ас. д-р Данка Йорданова Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките, Лаборатория „Лазери с метални пари“
Реализация на квантови модели в експериментални установки
Постерът акцентира върху възможностите за експериментална дейност в лаборатория „Атомна спектроскопия“, като показва част от провежданите в последните години експерименти. Основната идея на избраните изследвания е да се представят нови конструкции на оптични устройства, разработени на базата на квантово-оптични аналогии. Математическото сходство между уравненията за описване на еволюцията на квантови системи и разпространението на светлина дава нова възможност за използване на познати от атомната физика теоретични модели и води до прилагането им в оптиката. Теоретичната основа на предложените оптични устройства използва аналогията с композитните методи като по този начин се осигурява широк обхват и стабилност на работа при вариации в честотата на светлинните сигнали. Представените устройства са разработени в сътрудничество с Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Centrale Supélec, LMOPS (Université de Lorraine, Франция).
Модератор: гл. ас. д-р Христина Христова Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките, Лаборатория „Атомна спектроскопия“
Процеси индуцирани от ултрабързи лазерни импулси в прозрачни среди
Лазерът е едно от най-великите изобретения на човечеството през последния век и е променил значително всички аспекти на живота. Ултрабързите лазери са сред най-големите постижения на лазерните технологии и позволяват за пръв път директното изследване на взаимодействие между лазерното лъчение и материята при екстремни физически условия. В последните години бързо нараства броят на приложенията им, включващ: модификация на повърхности, създаване на наноструктури, лазерна хирургия, ускоряване на химически реакции, създаване на биоизображения и 5D записване и съхранение на данни.
Модератори: гл. ас. д-р Георги Янков, доц. д-р Екатерина Йорданова Институт по физика на твърдото тяло на Българска академия на науките, Лаборатория „Лазери с метални пари“
30.09.2022 г. 13.30-15.00 К-TRIO ЗА ВСИЧКИ: Дискусионни клубове
„Енергийно бъдеще – предизвикателства и пробивни иновативни решения за генериране, управление и съхранение на енергия.
Иновации в областта на водород и горивни клетки, сероводород, батерийни системи, ВЕИ и интелигентни мрежови решения с цел оптимално управление и използване на енергията”
Кръглата маса се организира от Единния център за иновации на БАН, за да бъдат обсъдени актуални теми свързани с диверсифициране на енергийни източници, модели за управление на енергийни потоци и иновативни технологии за производство/съхранение на енергия.
Онлайн: https://us06web.zoom.us/j/85729603177?pwd=RVBXNTdhMUM4QTAwbVhCUXZ3V2lGdz09
За регистрация: https://docs.google.com/forms/d/1i27qhbT4v6UhS5sazg4YQGK2X1etvNAeqbQiZVtCtGQ/edit?usp=sharing
