Интелектуална собственост

Печат

/източник/

Интелектуална собственост включва две големи области: индустриална собственост и художествена собственост.

• Индустриалната собственост се отнася  към патентите за изобретения и полезни модели, търговски марки и услуги, географски наименования за место произход на стоки и други индустриални означения, нови сортове растения и породи животни,  както и топология на интегралните схеми. В тази група влизат и фирмените научно – технически и мениджърски тайни и секрети обединени в понятоето „ know – how “.

• Художествената собственост включва собствеността върху произведенията на литературата, науката и изкуствата, аудио – визуални произведения, произведения в областта на архитектурата, фотографията, компютърните програми и авторски изпълнения.

 

За индустриалната собственост
/източник/

Да притежавате индустриална собственост означава да притежавате правата върху нематериалните блага, които сте създали или сте получили, да извличате печалба от тях и да контролирате начина на използването им.
Обектите на индустриална собственост са изброени в чл.1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, към която Република България се е присъединила още през 1921 г.
Съгласно Конвенцията, основни обекти на закрила са изобретенията и полезните модели, марките и географските означения, промишленият дизайн, както и новите сортове растения, породите животни, топологиите на интегрални схеми, фирмените наименования, преследването на нелоялната конкуренция и други.

 

Обекти на индустриалната собственост:

Изобретения и полезни модели
Промишлен дизайн
Марки
Географски означения
Нови сортове растения и породи животни
Топология на интегрални схеми

 

Авторско и сродни права

Съгласно чл. 3 от ЗАПСП „Обект на Авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

  1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
  2. музикални произведения;
  3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
  4. филми и други аудио-визуални произведения;
  5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
  6. произведения на архитектурата;
  7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
  8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
  9. графично оформление на печатно издание;
  10. кадастрални карти и държавни топографски карти;
  11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
  12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
  13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали. Обект на авторското право може да бъде и част от произведение, както и подготвителните скици, планове и други подобни.“ Важно е да се отбелеат следните изключения, които не се приемат за обекти на авторско право съгласно българския закон, а именно:

o нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
o идеи и концепции;
o фолклорни творби;
o новини, факти, сведения и данни.

 

Полезна информация

Законодателство

Национално
Европейско
Международно

IP бази данни